Рамка за слънчеви очила „Мечо Пух”

Този велик плюшен герой на Алън Милн получава великолепно анимационно представяне във версията на Б. Заходер и Ф. Хитрук. Сценаристите пресъздават литературния любимец като не нарушават изначалния му образ и живот. а прекрояват облика и поведението му до степен, че изграждат про-източен типаж.

За съжаление Желязната завеса разграничи западна и източна постановка. Този исторически факт постави гласен печат върху две интерпретации на произведението, та до ден днешен се разделяме на: „Повече ме кефи Winnie the Pooh!” и „Аз пък харесвам Винни-Пух!” Но Желязната завеса е истински желязна! Тя не отдава значение на творческия подход. А аз искам да пиша за него.

Лично за себе си определям Винни Пух като шедьовър в детската анимация.

Ще спра мислите си върху Глава I: В която се запознаваме с Мечо Пух и с няколко подозрителни пчели. Но ще я разглеждам сама за себе си, без съпоставка.

За художествената постановка: Изумява ме диалога между импресивно и експресивно, които общуват чрез богат цветови език, без сладникав привкус. Участват и декорите, и героите. Естествено предадени са наивните им форми. Простотата на изобразяване обаче е съвсем привидна: у героите тя е олицетворената характерна източна мимическа игра и емоционално поведение, а при декорите тя въплъщава идеята за „играещия човек” със съзнанието, че „това се прави просто така”. Всеки герой има развита роля, която тече успоредно и е независима предвид акцента на кадъра, без да бъде изолирана и забравена, но напротив – на принципа на светло-отразяването действието на единия герой се прехвърля към другия и се връща, следвайки фабулата. А зрителят е вътре в действието – не е наблюдател. Още повече той може да преглъща действието и да се сближава с героите, тъй като постановката отмерва естествени паузи и подрежда низ от движения, за да задържи вниманието върху важното в даденото положение.

За музиката: Написана е наместо репликите на героите, т.е. героите разговарят чрез музиката. Музиката пита и отговаря; тя се съпротивява на жилещите пчели; тя се натъжава, защото трябва да бъде спукан балонът вместо изгонени пчелите; задавя се в очакване на хрумване; остава безмълвна в почуда. Тя диша с пулса на сценария, но не е хиперболизиран фон.

За озвучаването на ролите: Съвършено е сливането между художествен образ и поставен глас, между характер на героя и предвиден тембър, между вътрешен живот и звучен израз на взаимоотношенията. А накъде без чичо Разказвач? Все едно да се наслаждавате заради самото наслаждение без да знаете защо.

Обичам аксесоарите. Ако имаше слънчеви очила „Мечо Пух”, бих ги носила с тази рамка – „Заходер и  Хитрук“. Много би ми отивала!

1 comment

  1. Колкото повече, толкова повече [пишете, Ваня]! Би казал Мечо Пух.

    Отговор

ВАШИЯТ КОМЕНТАР