За себе си

За «gwen-dolen»:

Озаглавих дневника си gwen-dolen, за да го свържа с нещо нарицателно, перифразирайки превода на уелското женско име Gwendolen, а именно – „бял пръстен“, „пръстен на радостта“. Търсех метафора. Така за gwen-dolen или за пръстена на радостта направих сборник от записи, в който:

  • да пиша за опита си на преподавател по маркетинг, планиране, предприемачество във висшето училище;
  • да разиграя подход, който за себе си нарекох „стратегматичен“;
  • да описвам наблюдения и впечатления за разни неща.

За стратегматичния подход: Идва от стратегия и от стратегема. Стратегично (по стратегия) означавам като далекобойно, дългосрочно следване на посока по план, а стратегемно (чрез стратегема) изпълнението му чрез факторите на играта по Хьойзинха борба, демонстрация на качества, преструване [хитруване, финтиране] и ограничителни правила. Акумулираният подход тук е стратег(е)матичният, отнесен до стратегемата в курса на следваната стратегия. Наричам го за благозвучие а ла стратегматично.

Стратегматично стратегемно като част от стратегиятае тактическо действие в резултат от отчитането на динамичността на средата. Прилагам стратегическото мислене за улавяне на външните движещи сили, които да осмислят  процесите и дейностите така, че да бъдат поставяни приоритетно и съгласувано, а организацията да прилага и да развива своето „трябване” (цели) и „можене” (знание). Стратегматичното следва да е резултат от отчитането на промените на средата.

Стратегматичен е такъв, който е насочен към прилагане на действия за овладяване на предвиждано положение след опознаване на съществуващото и предвид препъни-камъните и съперниците. Или стратегматичният се отнася до целесъобразни действия, дори до такива, приведени „по понятие“.

Стратегматично е modus operandi за съпоставяне на начално положение (предвид историческите данни) и целеположен резултат. Стратегматично постъпва някой, когато се стреми към верижно изпълнение на действия, респ. дейности, като отбелязва началното състояние и съотнася към него постигането на търсен резултат – в низ от малки победи и загуби. Това е, за да може крайният резултат да бъде зададен като начало за следваща верига от действия – в посока настояще, но и в посока бъдеще. Този своеобразен „процес на снаждане”, основан на историчността, може да е стратегематизиран, когато точка на съотнасяне не бъде сегашното положение, а желаният резултат.

За контекст на стратегматичното приемам тук сектора на услугите. Дори и да се спирам на материални продукти, отново търся вторичната услуга. Така като любопитна тема, към която подхождам стратегематично, се оформя „дизайн на услугите по сценарий“.

Казусирам тук не означава повече от „разделям по роли“ и „обобщавам по индукция“. Тук „споделям случаи“ е по-вярно, отколкото „създавам истории“.

В резюме отразява как накратко пиша за статии, книги, публикации, филми, танцово изкуство, а propos – от техните автори. Разбираемо е, че не става дума за извори, а за източници, което би могло да притъпи всяка проява на красноречие. Но пък е възможно “интересното за мен” да е любопитно за другиго.

С категорията Издребнявка ми се иска да вмъквам нотка на ирония в обичайните и и не толкова обичайните ситуации, на които се натъквам. През насрещен зрителен ъгъл това отразяване може да бъде възприето като издребняване, но по същество търся значението на детайла.

На лавицата редя впечатленията си в ролята на читателя-, зрителя-, наблюдателя-лаик върху всичко онова, което се свежда до артефакт, може да се изложи на рафт, да се постави в рамка и … хваща прах.

За себе си: заставам зад харесван понятиен рефрен – стратегматично; говоря и мисля в резюме, бидейки “прекупвач” на информация; и с желание излагам на лавицата нещата, които ме впечатляват и ме вдъхновяват. 

Лично: Казвам се Ваня Сланчева и съм родена през 1976 г. в гр. София. Радвам се да съм майка на три дечица. Е, понякога и си поплаквам. По професия съм даскал във висшето училище и съм с характерен профил. Академична съм – от онези, които наричат теоретици – защото не практикувам нещата, които преподавам. За мен преподаването е обич заради радостта да срещам хора с порив да се образоват. Обичам професията си заради общуването по повод на знанието, заради имплицитността на трупания опит. Като начин на живот, професията ми излиза от рамките на тези с типичен работен ден и график. Тя не е служба „от – до“, както казваше Генчо Гунчев (Тодор Колев) в „Опасен чар“.

Обичам мястото (квартала “Гео Милев”), където винаги съм живяла. Именно затова го обичам – заради спомените, защото беше квартал за нас, а не ние за него. Беше кварталът на върбите и на брезите. Сега е друг, а и детството и юношеството бяха отдавна. Обичам го заради приятелите, дори заради непознатите с познати физиономии, които някак съпричастно се променят пред очите ми.

Обичам игрището. В отборната игра обичам да използвам периферното си зрение.

Обичам да шофирам. И пътят, и „зад волана“ могат да бъдат точки на съотнасяне.

Обичам антиквариатите. Там нихилизмът не може да вземе връх.

За контакт: 

Have your say