Проучване на публика с музикално изпълнение?! Защо не?

Когато стигам до темата „Маркетингво проучване“, отбелязвам пред студентите, че, както и да е проведено – структурирано или не, проучването е плод на систематична работа: избор на проучвателен подход, подготовка на инструмненти за проучване, план на извадка, полева работа и пр. Въпреки широкия си спектър, планирането на всяко от направленията на маркетинговото проучване се завърта около „срещането“ с респондент.

Позволих си да изразя това съждение чрез метафора, като дръзко използвах две изпълнения на песента „Je veux“ от ZaZ.

и

Безспорно общото между изпълненията е продуктът като сплав между песен, певец, гласови характеристики на певеца, текст, музика, музикален стил и пр., т.е. „Je veux“ е неотменен продукт, носещ силното ядро на хит. От друга страна, е очевидно в какво се отличават двете изпълнения. Въпреки това изговарям и обосновавам някои разлики: първото изпълнение е официална разработка със запазен криейтив и нулева импровизация; второто се провежда на импровизирана сцена, на живо (без билети), с опростен план на действие и „полева работа“. Резултатът в първия случай се основава на проучвателния език на документирането и измерването, а във втория той използва „непосредствената среща“, живото взаимодействие с публиката посредством силата и риска изпълнителят да се изправи пред спиращия, отминаващия, аплодиращия, безразличния. Именно, тогава, когато публиката непреднамерено „разказва“ за себе си по повод на изпълнението.

Така или иначе наблегнах на атрибута „изпълнение“ като извършвана работа. Тогава защо неговото „разнообразяване“ е търсено и преднамерено  (плод на систематична работа) и в двата клипа?

Повече заради достъпа до публиката, отколкото задади самата песен.

Различният контекст на изпълнение на една и съща песен е използван както като инициатива, така и за да бъде разбрана публиката. Или, за да бъде „Je veux“ отнесена до сегментирана аудитория.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР