Преподавателят в квази-роли като организатор на студентски форум

На 25 март 2015 г. – един от красивите християнски празници, Благовещение – в Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг се проведе дискусионен студентски форум „Мениджмънт Кафе” за споделяне и обсъждане на идеи и знания в областта на мениджмънта. Форумът протече в два панела, като студентите представиха за обсъждане със свои колеги, с преподаватели и с експерти от практиката актуални проблеми и решения в мениджмънта.

Целта ми тук е да представя как се състоя подготовката, организацията и провеждането на първия, воден от мен, панел от форума: „Пътни знаци в мениджмънта или за целите и приоритетите на мениджъра”.

Концепцията

Панелът бе опит за практическа изява на взаимодействието между три основни страни, определящи се като важни в съвременното академично обучение в практико-приложните науки, каквато е мениджмънтът, а именно: между студента, преподавателя и представителя от бизнеса (практ?ка). По време на подготовката на панела бе търсено предизвикването на активно общуване в частните взаимодействия: преподавател – практик, преподавател – студент, студент – практик по поставено задание предвид зададената тема от панела. Идеята бе тези частни взаимодействия – повече по естествен начин, отколкото формално – да се слеят в обща консултативна, екипна среща. Резултатът от екипната среща следваше да е публично представяне на заданието от студента, чието разработване: а) да е консултирано от практ?ка, предвид опита му в български или международен контекст, и б) да е подчинено на академичния стандарт на писменото и устното изложение, следен от преподавателя – в ролята на научен наставник. Интересен бе замисълът как да бъде формулирано конкретното задание (под-тема) за студента предвид темата на панела – „Цели и приоритети в мениджмънта“. Вариантите се състояха в избор на:

1) работа по писан казус,

2) самостоятелно изследване (наблюдение) на проблем или

3) представяне на особена или специализирана мениджърска практика, внедрена в бизнес организация – вариант, често предпочитан от активно работещия студент.

Във всеки един от случаите между трите страни: студент – преподавател – практик, трябваше да тече общуването „въпрос – предложение – отговор“. Предложената концепция бе обсъдена, съгласувана и одобрена в поведица от разговори между преподавателя и изявилите желание да участват практици: д-р Надежда Савова-Григорова – основател и председател на Мрежа „Хлебни къщи”, Николай Марков – създател на DillVentursLtd, Явор Трифонов – Independent Consultant в областта на Management Consulting и Тодор Нейчев – Лийн консултант, „Лийн Мениджмънт България“ ООД.

Участието на студентите

Желание и интерес към участие във форума изявиха петима студенти от втори курс в редовна и задочно-алтернативна форма на обучение на Колежа, но фактически участваха трима: Александра Готева (редовно обучение), Мария Драганова и Димо Мичев (алтернативно-задочно обучение).

Според форм?та на панела един студент от редовно обучение следваше да работи в екип с Николай Марков и Явор Трифонов, друг – също от редовно обучение – с д-р Надежда Савова- Григорова. Другите двама студента от алтернативната форма на обучение сами предложиха съответно да поканят експерти по повод прилагането на специализиран мениджмънт и да представят актуална практика на управление, внедрена и адаптирана у нас.

След първоначално осъществената формална и неформална комуникация „преподавател – студент“, с която в ролята си на преподавател целях да обясня и подканя студента да участва в този формат на взаимодействие, реално се оформиха три (от четири) и то самостоятелни студентски участия, с индивидуално разработени презентации.

Първи опит за взаимодействие между студент, преподавател и практик

Планираната екипна работа между двамата консултанти, поканения студент и преподавателя се заключи (след отказ на студента да участва) и продължи в частното взаимодействие „преподавател – практик“, т.е. в академично-експертния тандем без възможност студентът да се изяви и резултатът от тристранното общуване да бъде предаден от самия него. Това наложи по време на форума презентацията да протече в друг, по-скоро ad hoc формат, според който двамата консултанти да представят проблем през две гледни точки – на международния и на местния опит, а преподавателят, и като водещ на панела, да диалогизира и да изведе микро-дискусията към по-широко обсъждане от присъстващата аудитория. [Не мисля, че това се получи, но номинално нещата бяха замислени така.] Представеният проблем бе „Подход към задаване на стратегически приоритети“. Той бе онагледен със схема, показваща процеса на задаване на стратегически приоритети в бизнес организацията. Към всяка от основните стъпки на процеса бяха формулирани основни за висшия мениджър въпроси, чиито отговори най-често той търси чрез външна специализирана консултантска помощ. Последователно тези въпроси бяха:

1) Как дефинираме и измерваме успеха на бизнес организацията?

2) В какъв пазарен контекст трябва да бъдат постигнати поставените цели?

3) Какви възможности се откриват пред организацията предвид пазарния контекст?

4) От всички благоприятни възможности върху кои ще се съсредоточи?

5) По какви начини могат да бъдат усвоени определените стратегически възможности?

6) Каква стратегия ще следва в тази посока компанията?

7) Какъв е планът и ресурсите, нужни за постигане на успех?

Втори опит за взаимодействие между студент, преподавател и практик

Работата на екипа с участието на Александра Готева, студент от редовната форма на обучение и на д-р Надежда Савова-Григорова, социален предприемач се състоя в една обща среща с преподавателя, която среща беше опознавателна или по-скоро трябваше да предизвика разпознаване на ролите от всеки от участниците. Най-важно в тази среща бе самоопределянето на студентката, т.е. тя беше запозната с рамката за възможното екипно взаимодействие и трябваше да реши дали и как да участва. Тя се припозна в ролята на независимия и самостоятелен участник, който сам да постави темата, да създаде концепцията и да я проблематизира. Общата срещата с предприемача и с преподавателя по повод на планираното от преподавателя [от мен] задание за форума за нея бе неструктурирано интервю, което я вдъхнови за самостоятелна подготовка на доклад в духа на предприемачеството и приноса на социално-предприемаческия бизнес за обществото. Студентката не представи предварително доклада си за обсъждане нито на практ?ка, нито на преподавателя. По време на форума пролича търсеният ефект на провокиране на аудиторията посредством силата и въздействието на презентацията. На място заявката за доклада целеше на бъде висока. Или, въпреки че тристранната екипна работа не бе осъществена, Александра Готева изнесе независим, разработен „встрани от форм?та“ доклад. А презентацията на доклада бе последвана от кратко обобщение от страна на практ?ка в посока бизнес ролята на „мениджъра като социален предприемач или социалния предприемач като мениджър“ – проблем, предварително обсъден между него и преподавателя.

Работещият студент има привилегията да влезе в ролята и на практик

Мария Драганова, студент от алтернативно-задочната форма на обучение в Колежа, прояви решителност и експедитивност в подготовката и участието си в панела. По самоинициатива и на основата на професионалния си опит тя предварително предложи темата: „Coca-Cola Helenic Good Morning Meeting“ („Оперативни срещи „Добро утро!“ в Кока-Кола Хеленик“). Проблематиката на доклада ? бе насочена към представянето на управленската практика на оперативно ниво за ежедневен преглед и отчитане на постигнатите от продавачите през предходния ден резултати и за степенуване на задачите им през настъпващия ден, както и за поставяне на краткосрочни приоритети при постигането на оперативните цели. В аванс Мария Драганова ми изпрати [като на преподавател и като на организатор] завършена презентацията си, за да бъде съгласувана (и одобрена – макар това да се подразбира от само себе си). В този случай взаимодействието „преподавател – студент“ бе делово, непресторено (нефамилиаризирано), типично предвид ролите и търсещо яснота общуване. По време на форума студентката изтъкна ползите и ограниченията от нововнедрения формат за провеждане на структурирана сутрешна среща на екипите от офис „Продажби“ в гр. София. Представянето на доклада впечатли с непосредствен и делови стил на общуване, в който пролича привързаност към компанията и бранда, отдаденост към професията и същевременно обективност в посочването на адекватността и слабостите на внедрения форм?т за сутрешни оперативни срещи.

Другият студент от задочно-алтернативната форма на обучение, Димо Мичев, също сам предложи интересна тема на доклад: “Лийн мениджмънтът като приоритет в управлението на бизнес организацията“. При това той покани и действащ в България Лийн консултант, Тодор Нейчев, което по най-добър начин съвпадна със заложената в панела концепция – не просто търсене на представителност в участието на практ?ка, а сбиженост и взаимодействие между студент и практик по отношение на даден практически проблем или област на знание – в случая на „лийн мениджмънта“. В действителност обаче Димо Мичев не влезе в ролята си на студент, а по-скоро на друг практик с професионален интерес към проблема. По време на подготовката на докладите си и Димо Мичев, и гостът практик уважително ми представиха за съгласуване завършени презентациите си. Това показа воля за взаимодействие с преподавателя (с мен) като с насрещна страна – която според мен те определиха по-скоро като организатор на панела, отколкото като преподавател. И още, също, както при всички останали презентации, те показаха отговорност към участието си и уважение към форума.

Някои изводи заради самите изводи

В контекста на провеждането на форум – не на академично занятие или на изпит – взаимодействието на студента с преподавателя и с практика по повод на разработката на доклад (т.е. на задание по тема) е осъществимо в кратки, неангажиращи срещи без търсене на проактивно отношение от страна на студента – да се задълбочава в общуване с насрещните страни по смисъл.

Личният контакт и изградените отношения между преподавател и практ?к са в основата на съгласуването и сработването на академичния и на практическия опит по повод на дадена проблематика.

Студентът „от ученическата скамейка“ е склонен да пренебрегне възможния принос на преподавателя в създаването на академично съдържание, т.е. във формулирането на теза, структурирането на аргументацията и подредбата на риториката. За него академичната издържаност на съдържанието се превръща във второстепенен въпрос – често пъти защото студентът търси наставничеството у креативните хора извън образователната институция или заради недоверие, неразбиране и нехаресване към конкретния преподавател, а и към институцията „преподавател“ въобще. При това, редовният студент би могъл да определи ролята на академичния преподавател като организатор при такива инициативи, вместо като наставник или инструктор.

Работещият студент, притежаващ опит и наблюдение върху практическите аспекти в една или друга област на знание, вече има създадени критерии за взаимодействие с трети страни и знае какво да търси и да изисква от преподавателя. Дори е склонен по конкретен случай или по задание да влезне в своеобразен формат, приемащ го като нов или пореден „проект“. Но служебните ангажименти извън образователната институция често могат да повлияят върху степента на академичната ангажираност на студента във връзка с работата по задание, която да изисква време и усилия за взаимодействието „студент-преподавател-практик“.

Ролята на преподавателя е главна в организирането, подготовката и провеждането на студентския форум по съдържание. Той може да допринесе, но и да отнеме от възможностите както в индивидуалната подготовка на студентите, така и в цялостното провеждане на панела, респ. на форума – заради това как е възприеман от студента. Той инициира хора и срещи, координира дейности, проверява разработки, оценява презентации, за да ги съчетае в цялост и да получи добър резултат, който да удовлетвори всички заинтересовани страни – студенти, практици, други участващи преподавали, колеги-организатори, включително и публиката на форума, и мениджмънта на образователната институция post factum.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР