„Човекът, който обичаше…“ да обича

Сериозна книга, поставена в историческия контекст на политическите режими след Октомврийската революция (1917 г.), но построена около конкретния исторически факт – убийството на Л. А. Тротски от испанския ревностен ляв републиканец от Гражданската война (1936-1939 г.), Рамон Меркадер. Сериозна за мен я правят не само богатството на фактологическите справки и достоверността на представяне на действащите персонажи и техните взаимоотношения, а и неподправеното предаване на идеологиите утопии – разбира се, с предимството, че са представени на достатъчно отдалечено и здравословно разстояние от времената на властващата идеология – комунистическата.

Книгата на Падура ме прикова с това, че той контекстуално изяснява „страха“ и като понятие: страхът от политически, икономически и социален, духовен терор. Или, пред читателя той противопоставя  страха или чрез постъпките на революционерите по дух – като ограбено безстрашие, или чрез решенията на другите – обществото или отделния човек, борещ се да бъде устойчив, дори последователен (а значи изоставен и изолиран), но не и независим. За автора „страхът“ е догма за властване и системно стъпкване, смилане или помитане на над-човешкото – да се самоопределиш по чест и по любов в годините, в които най-стремглаво се търсиш. И затова авторът не се пести да повтаря, че се страхуват не само пометените от властимащите, а и тези, които държат юздите на тази власт.

За мен книгата е сериозна и с това, че авторът успява да пренесе повествованието извън контекста му. За автора най-голямото поругаване над младостта изобщо е тежестта да направиш, приемеш и да износиш самоопределящия те избор, който всъщност не е твой. Падура успява да внуши, че сякаш само в някоя простичка, но недосегаема обич, а тук – в „обичта си към кучетата“ – героите, умишлено жертвани в огъня на утопичния политически режим, са успели да съхранят поривите на младостта си неосквернени, въпреки ограбената им младост и подменения им живот… А това е един от големите въпроси пред всеки от нас: коя любов да ни съхранява?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР