Знаменателни кадри от „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“

П р о г р е с  vs.  ? / ???  vs. п р о г р е с

Безумна паралелност на светове ли? Сблъсък до безразличие ли? Все едно… Всеки диша и броди с душата си, според това кой или кого е избрал да бъде…

Алексей почтальон: Привет, Юрка!

Юрий Охранник: Здорово!

Алексей почтальон: За ч’о ты сидишь здесь?

Юрий Охранник: Сети надо проверить. Сижу тут… пака её не уволили… Потом поеду… А ты откуда?

Алексей почтальон: …Сейчас посидим…

Юрий Охранник: …Ты не собирался?

Алексей почтальон: Не собирался, … да… сидим…

Юрий Охранник: С матросом ты когда помиришься?

Алексей почтальон: Разберёмся…

З а  у ч и л и щ е т о

Институция или благо? Белонощен сън в цикъл от 6 кадъра.

Тук Алексей чува националния химн.

Алексей сънува детския глъч по коридорите.

Отеква: „Пусть всегда будет солнце, пусть всегда будет небо…“ (Тук е и сиво-черната котка – важен персонаж – носеща чувството за недоразбиране, обърканост, предчувстване, страх – в белите нощи на пощальона.)

Тече вдъхновена соц.-реч: „Сегодня стаёшь под крылатом знаменем отряда…“

…и отново забързано тичане след звънеца сякаш, … химнът отзвучава…

Пуст вятър свири и пее песента на запустението…

И още, и още: за телевизора и телевизията; за страстта и нагона; за Витя – несъществуващия в никоя ведомост пенсионер, напълно забравен, пропил се добряк, с прозвището „питката“ (Колобок); за безпътицата на Ирина; за запалването на цигара и за всмукването на разтушителния й дим, дори от устата на Тимур хлапето; да те повалят по гръб, за да погледнеш нагоре, към небето…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР