За себе си

За «gwen-dolen»:

 

Озаглавих дневника си «gwen-dolen», за да го свържа с нещо нарицаемо, перифразирайки превода на уелското женско име Gwendolen, а именно – «пръстен на радостта». Едва ли има по-хубаво от собственото име – което носим и с което се запознаваме – за да си го спестявам в случаи като този, сякаш единствено съм държала на оригиналниченето. Както и да изглежда, търсех метафората и тръгнах от сантименталното. Така Gwen-dolen или  Пръстен на радостта направих обновяван сборник от записи, в които да проблематизирам харесваната от мен тематика: „стратегическо прогнозиране със сценарии“ за целите на маркетинга. Намерението ми е, след като изясня границата между „стратегично“ (от стратегия) и „стратегемно“ (от стратегема), да си направя паспорт да я преминавам. Или,  стратегическото прогнозиране със сценарии поставям в контекста на маркетинга, като прилагам стратег(е)матичен подход (следва или се отнася до стратегема, но в курса на следваната стратегия). За благозвучие ще използвам тук прилагателното а ла „стратегматично“.

Категорията Стратегматично отнасям безспорно до стратегемата като част от стратегията. Тук чрез стратегматично ще се опитвам да представям top-down подхода към улавяне на външните за маркетинговото управление движещи сили, които да бъдат разбирани и впримчвани в процеси така, че маркетинговте дейности да се извършват приоритетно и организациите да вървят в дадена посока според тяхното „можене” и „трябване”. Със същата сила стратегматично следва да отчита – да е резултат от отчитането на – изменчивостта на средата.

Стратегматичен е такъв, който е насочен към прилагане на съобразени действия за овладяване на предвиждано положение след опознаване на съществуващото и предвид явните и скрити препъни-камъни и съперници. Или стратегматичният се отнася до привеждане в действие на преднамерености.

Стратегматично може да бъде и modus operandi за съпоставяне на изходно положение (невинаги предвид историческите данни) и целеположен резултат. Стратегматично постъпва някой, когато се стреми към верижно изпълнение на залаганите от него действия, респ. дейности, като отбелязва началното състояние и съотнася към него постигането на търсен резултат – просто низ от малки победи и загуби. Това е, за да може този някой да зададе крайния резултат като начало за следваща верига от действия. Разбира се, такъв своеобразен „процес на снаждане”, основан на историчността, може да е стратегематизиран, когато точка на съотнасяне не бъде съществуващото положение, а желаният резултат.

За контекст на стратегматичното ще приемам тук сектора на услугите и ще го разглеждам чрез маркетинг мениджмънта на услугите. Дори и да се спирам на материални продукти, отново ще търся вторичната услуга. Така като любопитна тема, към която подхождам стратегематично, се оформя „дизайн на услугите по сценарий“.

Казусирам тук не означава повече от „разделям по роли“ и „проблематизирам“. Да, търсено е обективизирането, но и това е силно казано. Тук „спеделям случаи“ е по-вярно, отколкото „създавам истории“.

Категорията В резюме отразява как накратко споделям интересното за мен от научни и научно-популярни статии, книги, онлайн публикации, списвания и пр., а propos – от техните автори. Разбираемо е, че не става дума за извори, а за източници, което би могло да притъпи всяка проява на красноречие. Но пък е възможно “интересното за мен” да е любопитно за другиго.

С категорията Издребнявка ми се иска да вмъквам нотка на ирония в обичайните и и не толкова обичайните ситуации, на които се натъкам. През моя, а и през нечий насрещен зрителен ъгъл това отразяване може да бъде прието като издребняване, но по същество търся значимостта на определящия детайл дали при предлагане на продукт, дали при извършване на услуга.

В На лавицата вмъквам впечатленията си, влизайки в ролята на читателя-, зрителя-, наблюдателя-лаик, върху всичко онова, което се свежда до артефакт, може да се изложи на рафт, да се постави в рамка и … хваща прах.

Ето как неусетно категоризирах и себе си: заставам зад харесван понятиен рефрен – стратегматично, към който подхождам холистично и същевременно към извличането на каймака и задържането на утайката; говоря и мисля в резюме, бидейки “прекупвач” на информация; и с желание излагам на лавицата нещата, които ме вдъхновяват. Защо тогава Пръстен на радостта? …“Потому никто не догадался.“

Лично: Казвам се Ваня Сланчева и съм родена през 1976 г. в гр. София. Радвам се да съм майка на три дечица. Е, понякога и плача. По професия съм даскал във висшето училище и съм с характерен профил. Академична съм – от онези, които наричат абстрактни и теоретични – и не практикувам нещата, които преподавам. За мен преподаването е обич – както заради радостта да срещам хора с порив да се образоват, така и заради трудността да постигам очакванията им в тази посока. Обичам тази професия заради общуването по повод на знанието, заради автономността ми на преподавател, заради имплицитността на трупания опит – неща, които за съжаление лесно могат да бъдат компрометирани и заради които лесно съм критикувана. Оценката е твърде субективна; възприемането отстрани или отсреща – често полюсно; преживяването – нерядко изискващо напрягане. Като начин на живот, професията излиза от рамките на типичния работен ден, защото не е работа „от – до“, както казваше Генчо Гунчев (Тодор Колев) в „Опасен чар“.

Обичам мястото (квартала “Гео Милев”), където живея, откакто се помня. Именно затова го обичам – заради спомените, защото беше квартал за нас, за хората, а не ние за него. Беше кварталът на върбите и брезите. Сега е променен, а и детството и юношеството отдавна бяха. Обичам го заради приятелите, дори заради непознатите с познати физиономии, които се променят пред очите ми някак съпричастно.

Обичам игрището, защото в отборната игра обичам да използвам периферното си зрение.

Обичам да шофирам, защото и пътят, и „зад волана“ могат да бъдат точки на съотнасяне.

Обичам антиквариатите, защото там нихилизмът не може да вземе връх.

 

За контакт: vanya[at]gwen-dolen.com

ВАШИЯТ КОМЕНТАР