За мен всеки кадър от филма е живописна картина, наситена с контекстуално преживяване, с присъща историчност. Това търсено и постигнато „натрупване“ те привежда в дълбоко чувство преди всичко на красота, независимо че тук тя е в образа на трагедия.
Белите нощи или без-нощите на пощальона Алексей Тряпицин
За да преживееш филма, трябва да спреш времето – за себе си. И това ти трябва, за да си създадеш безвремие, в което да се гмурнеш надълбоко и да съзерцаваш човещината.