„Делфин“ без плавници, но с Мица

Мица. Треньор по плуване в Спортната палата. Тренира предимно деца и младежи. Съгласи се да работи с мен и то когато имах възможност да влизам в графика й.

Дълго време преди това, докато плувах на басейна с друг треньор, а после самостоятелно, усмихнато кимах на Мица с краткото „здравейте!“, „довиждане!“, „хубав ден!“. Между живото й общуване с дечурлигата, тя ми връщане вежлив поздрав или кратък сърдечен коментар за това как плувам. Неподправено хвалеше тренцора: „браво на Кирчо!“ – научил ме бил да плувам. Apropos Кирчо смени местоработата си, а аз продължих да тренирам по неговите drills два (и повече) пъти седмично. Около две години плувах сама, като следвах същите упражнения, без особено да ги разнообразявам. Бях се вторачила в натоварването и високия пулс. Отделните стилове плувах изключително и само с плавници. Или, любителските ми занимания по плуване включваха упражнения по четирите стила, като неотменният ми тренировъчен инвентар бяха плавниците, пулбойсът, лопатките (paddles). Дъска не ползвах, тъй като работехме изолирано върху загребването (раменете), отколкото върху караката.

Тази пролет потърсих Мица. От треньорите на басейна в нея познах професионалист и човек, който откликна на желанието ми да поправя техниката си, като оставя плавниците. Тя спокойно и уверено заяви, че „да сваля плавниците“ е нормално и постижимо настройване на ума и тялото, защото знаеше в какво се изразява зависимостта от тях при любителя – компенсиране на грешките и недоглеждане на слабостите. Започнахме с консултации и продължихме с индивидуални тренировки, които тя системно разнообразяваше.

С плавници:

При делфин ми помагаха да осмислям техниката: едно пълно загребване на ръцете и два удара с крака – единият в началната му фаза по-мек, другият – в крайната му изтласкващ. Силата на ударите с плавници, захапали стъпалата ми, чрез които глезените ми конвулсивно изласкваха водата и напираха да освободят тялото за полет (fly), също бе осезаема дотолкова, доколкото ръцете ми оставаха пасивни и вън от техниката.

При гръб ми даваха скорост. Прощаваха ми недобрата ротация на корпуса и ме държаха изправена на повърхността, така че да намирам координацията: да съгласувам извеждането на ръката от водата едновременно с удара на едноименния крак.

При кроул не свалях плавниците дори за изолираните упражнения за ръце, при които използвах пулбойс и лопатки. При все това, тук плавниците са неотменен инструмент за тренировка с ускорение.

При бруст ги използвах за смесено упражнение, за да работя върху силата на краката и ускорението: ръце бруст – крака делфин/ кроул, .

Под вода плавниците ме задържаха най-вече при делфин – дали на хълбок, дали по корем или по гръб. Без тях изпулвам на повърхността като мех на гайда.

Още повече, плавниците отвориха за мен темата за „чувството на водата“. Чрез тях започнах да улавям съпротивлението на водата така, че да го преодолявам чрез меко сливане с вътрешното й завихряне. Любителски, разбира се.

Без плавници:

Сблъсках се с опита, че с тях съм като малкия Мук, а без тях – коридорът за мен сякаш нямаше начало и край; губех се в обема му. Натрапчивото усещане, че не преодолявам дължината му ме заклащваше в менгеме от свойствена неопределеност и растяща неудовлетвореност от плуването.

Тогава потърсих Мица.

Тя ме окуражи, че без компромис мога да сваля плавниците и без тях да изпълнявам изолирани упражнения по всеки от стиловете. Знаеше, че ми трябва рамо, за да се реша на такава естествена необходимост – сам любителят трудно би могъл да намери верните прийоми за това. И действително, Мица се зае с мен – конкретна и строга, когато съм далеч от търсеното движение, хвалеща и насърчаваща – когато го уцелвам или го прегръщам за свое. Нагласих се, че започвам отначало; чувство – безпрецедентно, градивно и същевременно – изискващо.

Един път седмично ходех на тренировките на Мица. Работехме върху техниката, предимно без плавници. Даваше ми различни серии, като наблягаше върху натоварването, „кривата“ на повишаването на пулса. Дори си записах една от тренировките, която продължавам да следвам един-два пъти седмично и през лятото, когато Мица почива. Постепенно се открих да изпитвам убедителна промяна в по-активната работа на краката и на ръцете. Малките подобрения в отделните стилове ме награждаваха осезаемо: с придвижване без напрежение (трудно ми е да кажа ефективно плуване); с подобрена стабилизация на централната част на тялото (core) – таза, долните коремни мускули и долната част на гърба, бедрата; с водоравно положение на тялото; с плавност и спокойно взаимодействие с водата.

Усещането за общо техническо подобрение пълнеше тялото ми със сочно кръвообращение, а ума ми запечатваше механики, които извикваха чертите на прийома. За кратки мигове всичко това ме сливаше с водата.

„Делфин“ без плавници. Какво промених?

За мен отработването на всеки компонент от целостта на движението бе важно:

• да образувам вълна чрез гъвкав корпус и меки крака,
• да държа високи лакти от захвата (началото на подводната част на загребването) до края му, когато мощно
• да изтласкам водата ниско пред себе си, която
• краката ми едновременно да изпратят в края на подводната част на загребването, а
• главата вече да е готова да издигне на повърхността брадичката ми, за да поема въздух и
• да уловя онзи momentum: глава над вода; ръце, излизащи откъм бедрата; крака, изтласкващи подадената вода, за да се понеса в полет (fly), когато ръцете кръжат над водата изправени така, че да отдъхнат, докато пробият водата в изходната позиция, след като главата вече ги е изпреварила.

Хората означаваме много един за друг, особено след като се намерим.
Замечтавам нови срещи с Мица. Имаме върху какво да работим и заради какво да го правим.