Д а о с т а н е ш л и? vs. Д а и з о с т а в и ш л и?
Безумна паралелност на светове ли? Сблъсък до безразличие ли? Все едно… Всеки диша и броди с душата си, според това кой или за кого е избрал да бъде…
Алексей почтальон: Привет, Юрка!
Юрий Охранник: Здорово!
Алексей почтальон: За ч’о ты сидишь здесь?
Юрий Охранник: Сети надо проверить. Сижу тут… пака её не уволили… Потом поеду… А ты откуда?
Алексей почтальон: …Сейчас посидим…
Юрий Охранник: …Ты не собирался?
Алексей почтальон: Не собирался, … да… сидим…
Юрий Охранник: С матросом ты когда помиришься?
Алексей почтальон: Разберёмся…
З а у ч и л и щ е т о
Институция или благо? Белонощен сън в цикъл от 6 кадъра.
Тук Алексей чува националния химн.
Алексей сънува детския глъч по коридорите.
Отеква: „Пусть всегда будет солнце, пусть всегда будет небо…“ (Тук е и сиво-черната котка – важен персонаж – носеща чувството за недоразбиране, обърканост, предчувстване, страх – в белите нощи на пощальона.)
Тече вдъхновена соц.-реч: „Сегодня стаёшь под крылатом знаменем отряда…“
…и отново забързано тичане след звънеца сякаш, … химнът отзвучава…
Пуст вятър свири и пее песента на запустението…
И още, и още: за телевизора и телевизията; за страстта и нагона; за Витя – несъществуващия в никоя ведомост пенсионер, напълно забравен, пропил се добряк, с прозвището „питката“ (Колобок); за безпътицата на Ирина; за запалването на цигара и за всмукването на разтушителния й дим, дори от устата на Тимур хлапето; да те повалят по гръб, за да погледнеш нагоре, към небето…
