Концертът с авторска музика на Христо Йоцов бе вероятностна композиция на фигурален (неабстрактен) автопортрет. В нея авторът е приключенец, а абстракцията не би могла да е композиционното му волеизявление. И като такъв, той може да изпише в дискретни стойности на звукоизвличането естетическо множество от възможни изходи на сбъдване или несбъдване на случаи на творчески възглас и откровение, които дъхът на душевния трепет може да извлече от ударния инструмент. Автопортретирането си той е опрял на наслагването на опит върху опънатата мембрана от ударни мисли, чието движение ан фас и в профил е огледал в дЪховите – медни и дървени – инструменти.
Концертът му за барабани (2015) ме провокира с разтапянето на смътния спомен за „Болеро“ на М. Равел. За мен това трептение остана непреводимо – босо и голо, си го представих като характерно джазирана самба, канеща танца. Каквото и да бе то, безусловно в него авторът спокойно, в галантни фрази очертаваше своята „пегасита“ (муза), която отпосле интелектуално бе приближил в Концерта за оркестър (2024). Актуализацията й се състоеше в изявителна игра (всичко е реално), която напомняше еклектика – не на стилове, а на доведено минало, което днес трябва да работи като неразривна връзка от веригата на творческите времена. Нея, музата, той разходи духово и „chaconne” с полета на флейтата, оцвети я с тембъра на обоя, обогати я с тоновите обеми на кларинета и бас кларинета, изяви я пробивно с тромпета, изменяйки обема на въздишката с тромбона, и я спусна до недрата на широкомензурната туба. Много й отиваше валдхорната. Чрез нея приключенецът сякаш доизразяваше времето си.
Концертът за оркестър откри интелектуалния текст на синтеза, който под диригентската палка изискваше:
- сили да бъде изнесен физически и психологически [неслучайно, след като извикахме Хр. Йоцов на бис, той ни отвърна с „туше“ в стил Остап Бендер. Времето беше кът и беше нужен финт. Той искаше да съхрани пулса на оркестъра, като го освободи от всяко допълнително съкращаване на мускул и така, със съпреживяване, да го отдаде за изпълнението на Концерта];
- съсредоточеност да бъде предаден повече с мъжественост, отколкото с пределно внушение; и
- галантност да бъде вътрешноинтелигентно разбран.
От концертната вечер, към „Скорпион“ https://www.youtube.com/watch?v=HJn8q8lpGqY със солист Борислав Йоцов съм пристрастна. И слава Богу.
