Сякаш скален отломък отрони се в живия спомен –
на цирков спектакъл посивелият клоун;
бе алюзия ведра за позабравени феномени,
славният туш и чинели на трикове изтощени –
по памет събрани в едно, подновени.
За колело и слапстик макар да бе възрастен вече –
и, предубедена, трибуната да не припозна у него на хумора меча,
комбинатор велик на манежа,
той стрелкаше подбиви с шегобиен маниера,
и с резлив тон на езика*
подбрадие плъзгаше ту в плонж, ту с ритник на тепиха.
В големи окръжности бдяха очите –
черта на комедията, атрибут на изкусен в шегата факир,
с тях той се вземаше импровизатор комичен,
с план под ръка три стъпки напред;
за мимически сходства амфитеатъра стрелкаше в равнение и в шпалир,
владееше ритъма на хореографа-поет.
Впрягаше Августа в невидима, безсловесна играта,
назаем вземаше и от Белия клоун да намести безредието на нещата;
дори пантомимата все още бележеше с копче за пуск червения нос,
възкачил централната мачта, впрягаше мишци за похода свой
той,
странникът-албатрос.
След спектакъл отиваше с друг някой в ъгъл скопосан, непрост,
заставаше непосредствен сякаш в дома си, сякаш и гост,
отпиваше любимата глътка коняк кехлибар
да утоли на времето жаждата, нравите
в гнездото на стърготините дъбови, на кондензирани парите,
трошеше-издигаше зрителския дувар.
А чашата трепваше в ответен квадратен сценарий по кръглия плот,
помирено въртеше на клоуна разказа днешен, спечелил пореден облог;
освобождаваше фанфарни ароматите oт танина на магичен номера,
до прага на надмогната сцената гъсти крачки стичаше по стъклен велодрома,
в трепета на сърдечна струната търсеше пример за интонация,
приближаваше дължината на послевкуса... Мълния или еманация.
Там лицето, вече без очертани високите вежди,
бе жалостива ирония на преглътнал тъгата човек;
в моряшка фланелка самотникът, мисли обратно сновеше без фар на манежа,
угаснал в очите без пламък на мен, зяпача от новия век:
век – лабиринт под безпътно небето сред страстите-клек,
век на надбягвания, похот, залози чифт-тек,
когато бързият кон или целта на мишена значеха гений или свитък жетони-фишек.
Flashback!
...Зов на арената: барабаните рол, зад чинелите скок,
жонглиране с премислена грешка,
приземяване „хале-хоп“,
и смешльото
вече обърнал е adagio темпото
без забележка
на нечий притоплен, прибързан живот,
или този на доброволец в своя гротеска,
поканен на подиума, разкопчан и във треска,
с характер нелек...
Да надникна в ума ли, в душата на шута, във вътрешен негов дома
нелепа се спуснах по склон от догадки – нямаше улика, нито следа.
Бомбета събул,
– завесата спускаше замлъкнал batacchio на манежник-пискюл –
вече без грим, без перука на вид бе един от многото нас.
...Въображението стъпка угарката фас.
Отдалеко чертаех порфирен лика на ценител на земната живина,
дните му плътно доливах с парливи и шумни вина.
...Въздишах дима на ноемврийски студа...
И към очите му хитроумни насочвах на прожектор носталгичен лъча
да отнема за себе си от покоя
на онзи смешен героя,
обикнал живота заминал, човека-игра,
загърбил с любезната клоунада прозявката на света.
*batacchio - чукало, език на камбана
