Вятър насмете листака на куполи стихнала къдрава радост, Купчина една бе стъпките спряла, ръцете прибрала на нарочен гледач – преди спектакъл режисьор ли, снимач? На сценарий бе пратеник славен, изкусен за анимация съгледвач. В общ план ли, отблизо и косо – телата художникът листеше прилежно и с благост: „Актьора търся!“, рече някому и направо. „Лист – паметен, символичен и все пак играч.“
Листата – някои нежи и в свян – в канелени свитъци интима сух криеха; други – без дръжка, без ръка или крак – след порой, лирични герои оръфани, в декупажи от кръпки по земята се шиеха; поред никнеха ведри, полу-цветни форми на други душиците къпани, тук-там широколистните тилове по родните образи стелеха корпуси ‘тръпнали.
В съзерцание художникът, сграбчил детайла, подбираше фигури-листи, за живот изучаваше всяка една сякаш на завет, вече пожизнено, в непостижимия образ тръпнеше цял лика да открие, на актьора с душата в очертания сбъднати да се сдобие. Ръцете в купа от петури-лица отново зарови, ответно получи дихание топлина – сърце проговори, рефрен на смътен напев щадеше духа – срещу течението руля затвори, нашепване, на спомнен вик на чайка в синева, дом на трепета отвори.
Към небето поглед жаден извърна режисьорът тогава, забравил, че обрулен скитник е и коленичи, приютен в нозете на дъбрава, въздъхна пустота и преходност по мислите си благовечни и в полъх – позив на майчино зърното, засукан-млечен – лист морен отрони се от клона дъбов, неотсечен.
Ето го актьора! Който в дубъла единствен въртеливо се понесе, притегателен, реален, ведър – за картината на режисьора себе си принесе; лице в лицето залепи, покри на прикованите му в купола от дървеса очи, та с допира о вечността – с един от всичките да го ’мени. Дали: на близката планета – на роза храст; във пустинята – къпина – огнена, неопалима паст; на истории, заради шемета отнети, разказвач: Мелпомена на трагедията маската крепи в ръка, а в другата – подпира меч-палач, и розата се пази с името си само, изпепелена от яда на комедията-въжеиграч; свалил е той, актьорът, лика тъга и радост във самотен, писан от живота лист без власт – в ранна утрин буден ромона на птица, през Хотан килим пренесен от тъкач.
