Категория: Разкажи история

Сутрин тревите в Тюленово бяха неузнаваеми за мен. За тях навярно и аз бях отличима. Думите не стигаха. Бях „пленник на представите“

Изгревите в Тюленово бяха повод да се завръщам от скиталчеството на предходния ден. Като възвръщане. Денят започваше, едва когато прибирах лодките нагоре по стапелите на брега, вече разтворена във вчерашната си съдба.

Като всяко кътче на земята, дори и като работния ни ъгъл у дома, Тюленово възхищава със своята безподобност. Малко захвърлено на брега селце, което поглъща неведома поредица от скални образи и отвеси. Сърцето му тупти в закътано между скалите пристанище на дузина лодки, които ей сега ще ги спуснат по стапелите като вагонетки…

През мерник на нестигнатата свобода
младостта издига и снишава хоризонта без следа.
А зрелостта обиква границата на метала в подчинена, търсена сплавта,
разделя на парчета слава, почест, суета
и, независимо от това,
от раздухан пуха на глухарче гради на кръгозора целостта.

Бях момиче със стари идеи, с не за новото време мечти…
волята лутах по следите на златни сечения, …на юнски липи,
та на неудобните истини homo faber някога да устои…