Приказка! Нежната мистика, която се вдига като мъгла от онова силово поле, в което, попаднали, извикваме неповторими образи на собствените светове
Цветница
„Да съм от друга същност цвете!“, неопитомена, възжелах.В рими формите отливах, думите – коне в галоп – измежду дивите подбрах,на сърцето умните очи, бодливо сухи, отворих навлажнени пак.Словесни, птиците свободни по жиците тежаха вече в строфи – волна, писах:Луковица-сън да бях – в тихата земя забулен писък;пъпка свежест ли се обещах – сълзи роса, след […]
Актьор в мъглата
Вятър насмете листака на куполи стихнала къдрава радост,Купчина една бе стъпките спряла, ръцете прибрала на нарочен гледач– преди спектакъл режисьор ли, снимач?На сценарий бе пратеник славен, изкусен за анимация съгледвач.В общ план ли, отблизо и косо – телата художникът листеше прилежно и с благост:„Актьора търся!“, рече някому и направо.„Лист – паметен, символичен и все пак […]
Истини… на дъното на чашата
Образът-гост идва тогава, когато опитам съпротивлението на моята „стена“.
3-ти март
Представи си:
