@WondercampByAlissa бе 4-дневно виенско колело на чудесата в гр. Бяла, което ме завъртя около приказния свят на движението на тялото; свят, който ми бе по мярка, в който пътешествах със сърце и който за мен сътвори групата на Алиса-та на чудесата.
Всъщност, лагерът бе съвсем реален, неизсмислен. В годините Алиса го е градила с ясна идея, реципрочен дизайн и плътно съдържание за кратки, интензивни или полу-интензивни тренировки, танци, игри и творчески занимавки. Тя откъсна мен и другите от ежедневието, всеки със свой багаж и устроение, за да аранжира букет от ентусиасти и да го потопи в споделеността на подразбирането „заради какво съм тук?“
И тази 2024 година големите и малките винаги момичета разписахме дните ни заедно с активност, неподправеност и тънък женски хумор, бликащ от опушените ресници зад слънчевите очила и ведрите тръпчинки на морския бриз. А ето го и графикът ни:
- Започваме със сутрешно кафе, фрапирано с много черноморски хоризонт – толкова банално, но толкова неповторимо начало на деня – заради опознаването;
- Продължаваме през тренировъчните късометражни серии сред пясък, слънце и вълни, така че ходилата ни да разкажат на брега нова история;
- Подпечатваме с художествена работилница за рисуване върху платно и върху текстил всичкото, каквото ръцете могат да натворят за краткия миг от вечността;
- Не подминаваме стъкмените обеди под брандирани чадъри, ледена вода, свежи салати и ястия според това, доколко жаркото слънце и солената пяна са настроили струните на небцето;
- Замираме заклещени в обедния мор я под чадър, я в сладка дрямка, разпускайки опънати мускули и мисли;
- По пладне ни извиква стадионът на града, където множеството се събира за свободна спортна отдаденост, а ние танцуваме;
- Затваряме деня в организирани вечери с вино, морска кухня, разговори, шеги и красота – къде без нея?!
- Притихваме доволни в нощта, заслушани в разказа на вълните сред небесно-морската тъма и замечтани по изгрева.
Бях част от @WondercampByAlissa, подбудена от артистичността на Алиса и от целостта на идеята й за активен отдих встрани от монотонния пулс на ежедневието, която идея пожелах да споделя с децата си. Виенското колело тя завъртя така, че открих на него своята цветна кабинка, за да се изкачвам и да се снижавам в един и същи рунд, в една и съща мелодия с останалите. Стила и почерка на Алиса четох през годината предимно в системните й тренировки по Пилатес и разтягане и, за съжаление по-рядко, по танци с марката FitDance©. Каквато е там, такава бе и на лагера – с отношение и към единия човек, и към групата като цяло, с подготвен нов сценарий за поредната тренировка, без инерция.
На @WondercampByAlissa Алиса-та ми даде възможност да се огледам в очите на другите, без да преставам да бъда огледало за тях, т.е. можахме заедно да правим неща и да се гледаме в очите. И, в перифраза, както великолепно закова Живанина ярката фраза:
„заживявам живота, който ме заслужава“ и който да изпълвам.
