Категория: Разкажи история

Стихотворението писах в края на м. ноември 2025 г., но го преработих и завърших през м. август 2026 г.

„Вдъхновеният поет, е поет без творба.“ Дж. Агамбен

Сутрин тревите в Тюленово бяха неузнаваеми за мен. За тях навярно и аз бях отличима. Думите не стигаха. Бях „пленник на представите“.

Изгревите в Тюленово бяха повод да се завръщам от скиталчеството на предходния ден. Като възвръщане. Денят започваше, едва когато прибирах лодките нагоре по стапелите на брега, вече разтворена във вчерашната си съдба. Дж. Агамбен го описва като „самооткриване в едно име“.

Като всяко кътче на земята, дори и като работния ни ъгъл у дома, Тюленово възхищава със своята безподобност. Малко захвърлено на брега селце, което поглъща неведома поредица от скални образи и отвеси. Сърцето му тупти в закътано между скалите пристанище на дузина лодки, които ей сега ще ги спуснат по стапелите като вагонетки…