Категория: От рафта

…По пътеката се спираха топлите очи на кестените, които попиваха капките сълзи на следобедния дъжд.
Отново бе есен. Денят се смаляваше, но не от гравитацията, а последователно – в момента, в който се обявяваше, бързо се изнизване още преди да е настъпила вечерта, узнал света и себе си…
Всичко ли щеше да започне отначало, като след юбилей?

Да ме опиват исках на поема редовете,
да ме отнема страницата жива
с поредната си чаша текст…

Две неща изпълват душата с удивление и страхопочит: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен.
И. Кант

Знаем ли коя е мачтата на симфонията? Имаме единствено догадки коя е мечтата на композитора й… Вероятно симфонията мечтае посредством нейния изпълнител.

Клоунът е магията на цирка и тази магия е истинна.