Прологът на есентаВ дъха на летата предходни към полувека свой дръзко посягам;обвява ме времето, безбрежно събрало отсечката в метри живот,в рефрен от шеги ли, обиди – да влезна във навика – себе си спявам:по жици-скрижали птичка божия кацнала, – кам я? – душата жадува незнаем напев, под ключ в битието-кивот;от дъжда духът се стича в […]
Толкова типично!
Ако драпам срещу течението на пълноводна река, искам да се добера до брега или „да се хвана за въздуха“, но не и да потъна.