Пролетно мигновение

Обичам личния поздрав: на някого да подариш стих или да сглобиш хрумки в текст. За това, освен отношение и време, ми е нужна и непосредственост. А тя може да бъде неуловима.
За рождения ден на майка ми сплетох за нея някои фрази така:

Колко прави?

Ако търсим сбора на две събираеми, които обаче, събрани, представляват „фантазиен бином“, идеята за прибавянето или за еднозначността може да заблуди мисловния ни ветропоказател. Напълно възможно е глъбинното у нас, като решаващи, да си послужи с бинома за инсценировка на собствените ни драми.

Знаменателни кадри от „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“

За мен всеки кадър от филма е живописна картина, наситена с контекстуално преживяване, с присъща историчност. Търсеното и постигнато „натрупване“ ме привежда в дълбоко чувство на красота, независимо че тук тя е в образа на трагедия.

„Човекът, който обичаше…“ да обича

Приятелка от квартала, с която освен за децата, разговаряме и за книги, ми даде да чета „Човекът, който обичаше кучетата“ – излишно е да споменавам – в свободното време. Когато видях обема на книгата, си казах, че това не може да бъде за друго, освен за да скандализираме момента.

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре