Прологът на есентаВ дъха на летата предходни към полувека свой дръзко посягам;обвява ме времето, безбрежно събрало отсечката в метри живот,в рефрен от шеги ли, обиди – да влезна във навика – себе си спявам:по жици-скрижали птичка божия кацнала, – кам я? – душата жадува незнаем напев, под ключ в битието-кивот;от дъжда духът се стича в […]
Мечта с крилете на врабче
Написах, след като едно врабче се удари в прозореца ни. Диманa и Захари чули удара по стъклото и го видели зашеметено на перваза. Повикали Лазар. Погалили го дори. Бях в кухнята. Някой ме повика. Видях врабчето – перушинесто – различно от стремглавите врабчета на Й. Радичков. Напомни ми за епизода „Птича перушина“. Стоеше вцепенено. Лазар помоли за трохици хляб. …И докато отида и се върна, врабчето беше отлетяло.
„Во сне ты горько плакал“ и 1 билет
Кой от нас не събира палитра от преживелици в потрепването на скръстените в покой ръце на големия, отпуснал се добър и смирен пред неопазените от въжделения врати на съвестта? В сресването на събудилите се коси на скъпа роднина и в послушното им сплитане в дълга жива плитка?
Захари за 24 май
„Ще нарисувам и на Димана буквата – Х, като художник.“
Отзив Костови
Горещо ги препоръчвам.