На 1 ноември 2006 г. станах преподавател във висшето училище. И днес, след 20 г., повече от всичко ме повлича гравитацията на това поприще..

Код в женски род е като, запалена срещу хоризонта, клечка кибрит: безподобна, дръзка, надмогната.

Ако образите на Анна Каренина и Мадам Бовари се изправят лице в лице срещу този на Пенелопа, хитроумно изчакала завръщането на Одисей, изникват в едно и неумолимост, и надежда като „идея за пробуждане“. Защото Пенелопа, като Франциск, е „праг пред зданието на блажената радост“.

Прибирах се по тъмно. Вероятно и таралежът бе набелязал пътя си обратно по каменната пътека пред входа на кооперацията – твърде открит и забележим…

…По пътеката се спираха топлите очи на кестените, които попиваха капките сълзи на следобедния дъжд.
Отново бе есен. Денят се смаляваше, но не от гравитацията, а последователно – в момента, в който се обявяваше, бързо се изнизване още преди да е настъпила вечерта, узнал света и себе си…
Всичко ли щеше да започне отначало, като след юбилей?