Дървото, което обичаше пясъка морски, се листеше благо и морно под купол небесен, изписан в облаци фрески. и някоя птица стремглава, свободна – виждам – полита над него,  пробила небето, където ангели божи стъкмяват наряди за живописани от тебе и мене волни пиески. *** Помниш ли, риба хамсия: и тя, като птица перната, – макар […]

„Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; — музика — лъчи.
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.“

…Така и ние, носим си неотлъчно присъдата до момента, когато тя се произнесе и се изпълни непосредствено и неоспоримо.

Да разкажа и половината от неделния концерт Teachers & Students в НМУ, когато общата радост от него ме бе преизпълнила пряко пределната ми полезност, докато буквално бях гълтала всяка допълнителна единица от музикалната му благост, е да отнема от ценността му.