…По пътеката се спираха топлите очи на кестените, които попиваха капките сълзи на следобедния дъжд.
Отново бе есен. Денят се смаляваше, но не от гравитацията, а последователно – в момента, когато се обявяваше, бързо се изнизване, още преди да е настъпила вечерта.
Всичко ли щеше да започне отначало, като след юбилей?
![Carpe diem [Сграбчвай деня!]](https://www.gwen-dolen.com/wp-content/uploads/2026/09/viber_image_2026-09-23_07-53-41-540-768x432.jpg)
Carpe diem [Сграбчвай деня!]
„Carpe diem!“ започнах ранната есен на 2025 г. Тези две къщи на „Скобелев“ знаех от края на 90-те години, началото на Милениум-а. Ходила съм в бирарията Петте кьошета – едната от двете „къщи“. Много сгради – паметници на културата умираха пред очите ни. Но за мен тук случаят бе друг.
Що е диспозитив? на Дж. Агамбен бе метален детектор, чрез който търсех да назова сплавта в ръцете на историята и на властимащите.
Снимка: „Сказка“ („Fairytale“, 2022) на Александър Сокуров.
Обратно доплувах…
Да ме опиват исках на поема редовете,
да ме отнема страницата жива
с поредната си чаша текст…
Алегория етика-време
Две неща изпълват душата с удивление и страхопочит: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен.
И. Кант
Мечтата на симфонията
Знаем ли коя е мачтата на симфонията? Имаме единствено догадки коя е мечтата на композитора й… Вероятно симфонията мечтае посредством нейния изпълнител.