За мен всеки кадър от филма е живописна картина, наситена с контекстуално преживяване, с присъща историчност. Търсеното и постигнато „натрупване“ ме привежда в дълбоко чувство на красота, независимо че тук тя е в образа на трагедия.

За да преживееш филма, трябва да спреш времето – за себе си. И това ти трябва, за да си създадеш безвремие, в което да се гмурнеш надълбоко и да съзерцаваш човещината.

Приятелка от квартала, с която освен за децата, разговаряме и за книги, ми даде да чета „Човекът, който обичаше кучетата“ – излишно е да споменавам – в свободното време. Когато видях обема на книгата, си казах, че това не може да бъде за друго, освен за да скандализираме момента.

Ролята на преподавателя в организирането на студентски форум е главна. Но в действителност само преподавателят си мисли, че това е така.

В часовете, когато децата прегръщаха следобедния си сън, доближавах, харесвах и поглъщах този роман.