Морето гълташе дълбочината на обзора в гладка епосна стена,оттегляше материята на водата, бриза и солта от плитчините на брега,надигаше се телом, до стихия в образа на несломима, паметна вълна,опъваше метална, тежката завеса, кроеше я по билото на планина – с величина пределна, поела Посейдоновата мощ,под купола на слънцето, обточена и стройна, бе декор на звездоброй […]

Да те позная кой си и заради кого си мога,ако с думите умиваш дързостта ми за обнова;ако в пълнотата им определил си се и си се повторил.Да те имам цял, завършен, ‘тешен – срещу прилива несамостойности подпора –ако мним покоя в модуса поезия до музика си залюляли крачката отвъд принудата да спреш си сторил;ако под […]

Ръцете му във изнемога въртяха вместо руля, колелата – количката кривеше се през релсите на булеварда, на мишците под напора тежеше, дърпаше назад водача – китките, привикнали, умели, в хореография нелепа шареха по гумите, носача.Срещу него релсите пресичах по метрика на обичайните периодии натъкнах се на неравностойни смисли-пешеходи:за двама ни пътеката бе с изход тесен […]

Помня някога, в живота да влизаме силни и млади,в ярема впрегнати от изисквания язвени и стари,да държим нечий незнаен, за новото строй,скрили в лакти лицата си под удари на уличен словесен порой.Без име, без обръщение бяхме юноши ту лъстени, ту съдени, със сърца, обгорели сред пламъци от обиди, излъгани,държаха пред гладни очите ни блажния кокали […]

Приказка! Нежната мистика, която се вдига като мъгла от онова силово поле, в което, попаднали, извикваме неповторими образи на собствените светове