Категория: От рафта

Стихотворението писах в края на м. ноември 2025 г., но го преработих и завърших през м. август 2026 г.

„Вдъхновеният поет, е поет без творба.“ Дж. Агамбен

Изгревите в Тюленово бяха повод да се завръщам от скиталчеството на предходния ден. Като възвръщане. Денят започваше, едва когато прибирах лодките нагоре по стапелите на брега, вече разтворена във вчерашната си съдба. Дж. Агамбен го описва като „самооткриване в едно име“.

…като да съм онова момиче-птиче –
от ятото откъсната дантела,
онази риба, на повърхността в отблясък слънчев волята на вятъра приела,
та, по тебе в ручей да се стичам в, осветена, сянката на Беатриче…

Ръцете му във изнемога въртяха вместо руля, колелата –
количката кривеше се през релсите на булеварда…