Клоун

Сякаш скален отломък отрони се в живия спомен –
на цирков спектакъл посивелият клоун 
влезе с образа в кадър камшичен, показа се формен, подробен:
бе алюзия ведра за позабравени феномени,
славният туш и чинели на трикове изтощени – 
по памет събрани в едно, подновени.

За колело и слапстик макар да бе възрастен вече –
и, предубедена, трибуната да не припозна у него на хумора меча,
комбинатор велик на манежа, 
той стрелкаше подбиви с шегобиен маниера, 
и с резлив тон на езика1
подбрадие плъзгаше ту в плонж, ту с ритник на тепиха.

В големи, бели окръжности бдяха очите – 
черта на комедията, атрибут на изкусен в шегата факир –
през тях той се вземаше импровизатор комичен, 
с план под ръка три стъпки напред;
за мимически сходства амфитеатъра стрелкаше в равнение и в шпалир,
владееше ритъма на хореографа-поет.

Впрягаше Августа в невидима, безсловесна играта,
назаем вземаше и от Белия клоун да намести безредието на нещата;
дори пантомима бележеше с копче за пуск червения нос,
възкачил централната мачта, впрягаше мишци за похода свой,
той, ей богу,
странникът-албатрос.

След спектакъл отиваше с друг някой в ъгъл скопосан, непрост,
заставаше непосредствен сякаш в дома си, сякаш и гост,
отпиваше любимата глътка коняк кехлибар
да утоли на времето жаждата, нравите,
в гнездото на стърготините дъбови, на кондензирани парите,
трошеше-издигаше зрителския дувар.

А чашата трепваше в ответен квадратен сценарий по кръглия плот,
помирено въртеше на клоуна разказа днешен, спечелил пореден облог;
тръбеше фанфарни ароматите oт танина на магичен номера, 
до прага на надмогната сцената гъсти крачки стичаше по стъклен велодрома, 
в трепета на сърдечна струната търсеше пример за интонация2,
приближаваше дължината на послевкуса... Мълния3 или еманация.

Там лицето, без очертани високите вежди,
бе жалостива ирония на преглътнал тъгата човек;
в моряшка фланелка, самотникът мисли обратно сновеше без фар на манежа,
угаснал в очите без пламък на зяпача от новия век:
век – лабиринт под безпътно небето сред страстите-клек,
век на надбягвания, похот, залози чифт-тек,
когато бързият кон4 значеше гений, целта на мишена – жетони-фишек.

Flashback!
...Зов на арената: барабаните рол, зад чинелите скок,
жонглиране с премислена грешка, 
приземяване хале-хоп,
и смешльото 
вече обърнал е adagio темпото 
без забележка
на нечий притоплен, прибързан живот,
или този на доброволец в своя гротеска,
поканен на подиума, разкопчан и във треска,
с характер нелек...

Да надникна в ума ли, в душата на шута, във вътрешен негов дома,
нелепа се спуснах по склон от догадки – нямаше улика, нито следа.
Бомбета събул,
– синджир по завесата пускаше замлъкнал batacchio на манежник-пискюл –
вече без грим, без перука на вид бе един от многото нас.
...Въображението стъпка угарката фас.

Отдалеко чертаех порфирен лика на ценител на земната живина,
дните му плътно доливах с парливи и шумни вина.
...Въздишах дима на ноемврийски студа...
И към очите му хитроумни насочвах на прожектор носталгичен лъча 
за себе си да отнема покоя 
на онзи смешен героя,
обикнал живота la strada5, човека-игра6,
загърбил с любезната клоунада прозявката7 на света.


1 batacchio - чукало, език на камбана
2 Пример интонации (1991), реж. А. Н. Сокуров
3 "Мълнията" в Т. Ман, Вълшебната планина
4 Музил, Р. Човекът без качества.
5 La Strada (1954), реж. Ф. Фелини
6 Хьойзинха, Й. (2000) Homo Ludens. "Захарий Стоянов"
7 Т. Елиът: This is the way the world ends. Not with a bang but a whimper.
Олдъс Хъксли:  „Светът няма да свърши с гръм и трясък, а с прозявка.“("The world will end not with a bang, but with a yawn.")