Категория: Разкажи история

През мерник на нестигнатата свобода
младостта издига и снишава хоризонта без следа.
А в него зрелостта обиква границата на метала в подчинена, морска сплавта,
разделя на парчета слава, почест, суета
и, при все това,
от раздухан пуха на глухарче гради на кръгозора целостта.

Бях момиче със стари идеи, с не за новото време мечти…
волята лутах по следите на златни сечения, …на юнски липи,
та на неудобните истини homo faber някога да устои…

Денят изплуваше в бита си,
Измерваше поредната задача с цел,
Заложен бе да се разпредели в обозримата си същност,
Осмелил се бе да се осъществи в собствения си предел.

…Нека има ездачи на прибоите млади!
Които, от вълните повикани, идват на място, имат реда си поточен, но съкровен.
Вече била съм за себе си с тази помада.
Отстъпвам встрани, оставям пропуска свой – свободен, непроверен.

…като да съм онова момиче-птиче –
от ятото откъсната дантела,
онази риба, на повърхността в отблясък слънчев волята на вятъра приела,
та, по тебе в ручей да се стичам в, осветена, сянката на Беатриче…