Категория: Разкажи история

Ръцете му във изнемога въртяха вместо руля, колелата –
количката кривеше се през релсите на булеварда…

Помня някога, в живота да влизаме силни и млади,
в ярема впрегнати от изисквания язвени и стари,
да държим нечий незнаен, за новото строй,
скрили в лакти лицата си под удари на уличен словесен порой.

Приказка! Нежната мистика, която се вдига като мъгла от онова силово поле, в което, попаднали, извикваме неповторими образи на собствените светове

„Да съм от друга същност цвете!“, неопитомена, възжелах.

Вятър насмете листака на куполи стихнала къдрава радост,
Купчина една бе стъпките спряла, ръцете прибрала на нарочен гледач…