Анатомия на смеха по „Чамкория“

От 2019 г. насам се видях повторно зрител на „Чамкория“.

Чудех се как ще се реставрирам с бледия спомен за отколешните мисли на вече 44-годишния водач-професионал на омнибус, образцово завършил Механото в София, бае Славето. Мислите му – които въртяха лентата на моноспектакъла – трактуваха събитията на Царска България след атентата в храм Св. Неделя през 1925 г. Бае Славето беше същият, ама, докато се носеше по курса София – Чамкория и обратно, ни навиваше и размотаваше с нови хрумки: „Ей, така, карам си и си мислим…“, и сменяше предавката. Носил го бе пътят и бе издължил образа му до височината на маркировката, която „мечката набелязва с нокти на точно определено дърво в гората, за да покаже на всяка друга мечка съперник, че се изпъва [и подскача] по-високо от нея и е годна да владее точно таа и никоя друга територия“ – търсеше баето основание да назове второто си любимо животно. Ама се оказА пингвинът – почетно, след коня! Щото ледовете и студовете на Антарктида за него са безметежен фон. И да го блъска насреща му хищна виелица, пингвинът се поклаща невъзмутимо до брега и лекинко цопва в Южния океан да се освежи, да се понакисне… [Дали не оголвахме зъби и не разтваряхме гърла от самоирония?!]

Ей, тоя бае Славе Банишорски! Ей! …През целия път до Чамкория си возИ в омнибуса жълтата чанта, дето му секвестирА животеца със скоропостижния взрив, стъкмен в беззъбата й паст. [Така и ние, носим си неотлъчно присъдата до момента, когато тя се произнесе и се изпълни непосредствено и неоспоримо.] А той, завалията, се щуреше да търси свободата си мъжка, като я изливаше в страдалчески отливки. И все се извинЕваше за това.

Наипаче напъваше да отхлаби примката на катадневните тегели да превозва пътници, товари и… трупове с омнибуса и то за едното му подобие на живот. В словесните си разборки за блъскането без почивка, „от – до“ [както изповядваше в участъка Генчо Гунчев („Опасен чар“), за чийто пореден финансов въртел птиците го вдъхновяваха да сменя фамилията си] бае Славея ни усилваше в соловия си спектър на високи и на ниски честоти. [Дивях се на собствения си вокал, който staccato издишаше смях от гърдите]. Разхождаше ни на малки и на големи завои дотам [докъдето пак смехът кипваше и гъделът от „опасно-чаровните“ му възражения тресеше корпуса ми в тихи конвулсии], че да му повЕрваме, че животът му не би бил менте, ако и само ако, е [отговорно] свободен. Той, опустелеца, свобода от утрепията нЕмаше, а така харабийски я мереше с аршина на мъжеството си.

И тук той равноправно се опря на чрезмерно своенравната му жена и на т.нар. му многодетно семейство, които вкупом зееха насреща му с ненаситни гърла и го въртяха и вееха в гумното им опако и проклето. Даже обмисляше как да го опандизят, за да даде воля на жена си да впримчи друг баламурник, който да изхранва нея, с три деца. И въпреки че мислите му го надигаха във вътрешно брожение, бае Славето я обичаше свидно-о, особено, кога тя му гукаше гальовно-о, докат‘ си наливаше елейната ракийка у тях си, в Банишора, в двора на тиферич, да полеят, че той не бе се споминал през време на атентата, а продължаваше на живее. С нея и с т.нар. му многодетно семейство. [Безкомпромисно.]

Той странеше от самодостатъчни комунисти и анархисти, от земеделци и антиземеделци, от малодушни военачалници. Не беше и роялист, но се държеше о Царя. Исторически не се присламчваше към чужда идеология и не се големееше в собствена, за да не се хвърля ту в центъра, ту в периферията на обществото. Той беше несив, прям, обръгнал и затова автентично изразителен. Честен – най-вече със себе си. Предател – никога. В него живееше ограбеното му съвремие на Следньойска България, стъпкала пред очите му блянове и идеали за самите блянове и идеали. И на места го досрамяваше от това. За него общата историческа картина не побираше душата на единия от всичките. Той разбираше, че историята не му е длъжна и все пак искаше да я опитоми. Подкарваше я по пътя му, а тя, историята, послушна, се оглеждаше в ропота му. Тя виждаше, че у него не битува чувството за относителност на истината, която по собствената си историческа необходимост [тя] можеше да изсече от всеки негов монтиран мисловен кадър… [Затова отпосле бае Славето добродушно ни завеща неизмисления си епилог.]

Намери ли бае Славето свободата си? 

Пачката от 40 банкноти cashback, с която анархистът с жълтата чанта покри обещанието към баето да не го издава, ли донесе свободата му? Бае Славето Чамкорийския получи сумата от 200 хил. лв., която щеше да стопи дълговете му и с която щеше да откупи омнибуса, за да бъде само негов. [Ето я нея, свободата – пътят и насрещният му ветрец, който облъхва лицето покрай плътно прилепналите върху него авто-цайси и кариран каскет! Е, как да не си се возиш и да не си мислиш?!] Пачката той дробеше продължително, че чак прозаично. Надлежно поемаше и прехвърляше всяка банкнота, сякаш разплащането по поредното житейско перо вече се осъществяваше, а полагащата се за това 5-хиледарка в отговор се потвърждаваше с отчетлив звук, че транзакцията е успешна. [Дори публиката, подчинено запъхтени от маратона стремглав хилеж, издишахме полу-гневни пАри нетърпение, а слепоочията ни пулсираха по-бързо да се стопи пачката. …И кап-кап, разбрахме, че бае Славето ще брои до последно… И пулсът се успокояваше във въздишки.] Набразди се и на бае Славето лицето от парещите вади сълзи, в които справедливо давеше прагматизма си… Бързо се окопити. Скри пачката под дюшека в хотелската стая и излезе да се разведри. [Като пингвина.] Не бързаше… Посрещнаха го от Обществена сигурност и го качиха натясно в служебния автоциклет.

Сдоби ли се бай Славе със свободата си, когато с поглед, изчакваше летящата жълта чанта да се стовари нелепо върху автомобила на Обществена сигурност, който автомобил, вече като пътник – и в прекия, и в преносния смисъл – извозваше и него горкия? Т.е. когато очертаваше края си и тоя дълъг миг го освобождаваше от собствената му воля?…

Такава бе тя, анатомията на смеха, чрез която ме изучаваше "Чамкория"-та. А бае Славето трупаше ли, трупаше мисли - небрежно, на път. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре