Ръцете му във изнемога въртяха вместо руля, колелата – количката кривеше се през релсите на булеварда, на мишците под напора тежеше, дърпаше назад водача – китките, привикнали, умели, в хореография нелепа шареха по гумите, носача.Срещу него релсите пресичах по метрика на обичайните периодии натъкнах се на неравностойни смисли-пешеходи:за двама ни пътеката бе с изход тесен […]
Вопъл изкривени мечти
Помня някога, в живота да влизаме силни и млади,в ярема впрегнати от изисквания язвени и стари,да държим нечий незнаен, за новото строй,скрили в лакти лицата си под удари на уличен словесен порой.Без име, без обръщение бяхме юноши ту лъстени, ту съдени, със сърца, обгорели сред пламъци от обиди, излъгани,държаха пред гладни очите ни блажния кокали […]
„Датски приказки за струнен квартет“
Приказка! Нежната мистика, която се вдига като мъгла от онова силово поле, в което, попаднали, извикваме неповторими образи на собствените светове
Цветница
„Да съм от друга същност цвете!“, неопитомена, възжелах.В рими формите отливах, думите – коне в галоп – измежду дивите подбрах,на сърцето умните очи, бодливо сухи, отворих навлажнени пак.Словесни, птиците свободни по жиците тежаха вече в строфи – волна, писах:Луковица-сън да бях – в тихата земя забулен писък;пъпка свежест ли се обещах – сълзи роса, след […]
Актьор в мъглата
Вятър насмете листака на куполи стихнала къдрава радост,Купчина една бе стъпките спряла, ръцете прибрала на нарочен гледач– преди спектакъл режисьор ли, снимач?На сценарий бе пратеник славен, изкусен за анимация съгледвач.В общ план ли, отблизо и косо – телата художникът листеше прилежно и с благост:„Актьора търся!“, рече някому и направо.„Лист – паметен, символичен и все пак […]