Днес в зрялост са дните на изгрева, заснети по спомен на младостта, тогава, когато по залез топили се бяха в дела на младолика природата, на нейна честта;единени със слънцето, се впускаха огрени и топли да носят нощта,стан да възправят в посока на творчески вектора, на неузнаваема любовта;постижимо красиви, луната опрашваха, канеха морен съня – така […]
Зад волана
Денят изплуваше в бита си,Измерваше поредната задача с цел,Заложен бе да се разпредели в обозримата си същност,Осмелил се бе да се осъществи в собствения си предел.На прага чакаше го пътят земен,по дължина обточен в мярката си час,не в стих предлагаше се – в скорост, в ритъма наемен,по алгоритъм прост ли, леден, пълнеше обема на обятното […]
Ездачи на прибоите млади
Морето гълташе дълбочината на обзора в гладка епосна стена,оттегляше материята на водата, бриза и солта от плитчините на брега,надигаше се телом, до стихия в образа на несломима, паметна вълна,опъваше метална, тежката завеса, кроеше я по билото на планина – с величина пределна, поела Посейдоновата мощ,под купола на слънцето, обточена и стройна, бе декор на звездоброй […]
24-ти май
Да те позная кой си и заради кого си мога,ако с думите умиваш дързостта ми за обнова;ако в пълнотата им определил си се и си се повторил.Да те имам цял, завършен, ‘тешен – срещу прилива несамостойности подпора –ако мним покоя в модуса поезия до музика си залюляли крачката отвъд принудата да спреш си сторил;ако под […]
Оловният войник пресичаше безлюден булеварда
Ръцете му във изнемога въртяха вместо руля, колелата – количката кривеше се през релсите на булеварда, на мишците под напора тежеше, дърпаше назад водача – китките, привикнали, умели, в хореография нелепа шареха по гумите, носача.Срещу него релсите пресичах по метрика на обичайните периодии натъкнах се на неравностойни смисли-пешеходи:за двама ни пътеката бе с изход тесен […]