Читателю, ти вече откри грешката на проекта за корица на книгата?! Печатна или правописна – реши сам! Предполагам това те държи предубеден към тематиката. А и академичният подход, на който залагам, почти те е накарал „да ми сложиш тиранти“ („да ме задраскаш“). Все пак реших тук да заложа на това, което имам… И ще ти призная, да, във висшето образование преподавателят може да го кара на мускули. Но не за това пиша тук. Пиша за съвременния дизайн на образователната услуга, като се опирам на методологията за „дизайн на услуга“.
С тази книга търся отговор на някои от въпросите, които си задавам като млад преподавател във висшето училище. Водя курсове в студентски аудитории от бакалаври и магистри в различни висши училища. Безспорно за мен това е необходимият и безценен опит, без който не бих могла да се родя за преподаването. В ролята на млад инструктор ставам пряк участник в образователната услуга и съм отговорна за академичното обучение на отделния студент. За преподаването създавам, адаптирам, обновявам учебно съдържание по водените курсове, за да осмислям заетостта на студента така, че заедно да градим образованието му.
Като пряк участник в академичното обучение, се натъквам на действителността, че студентът се отдръпва от образованието с критики в духа на Ж.-Ж. Русо за демократизиране на ортодоксалната образователна институция, респ. на преподавателския ? състав. Според мен се получи така, че висшето училище остана играч в „позиционна игра“, в която младият академичен преподавател да отбранява сам себе си, а студентът просто „премина на друга шахматна дъска“.
Идеята, с която тук отварям темата за дизайна на образователната услуга на висшето училище, дойде от необходимостта да бъде актуализирано взаимодействието между преподавателя и студента в академичното обучение. Нужно бе да видя новите начини за комуникация между тях и новите им роли в този дизайн. Имах нужда от модел, чрез който да провокирам студента към по-осезаемо присъствие в учебната зала, към по-голяма активност и ангажираност в учебния процес. Като участник, не бягам от отговорност, прехвърляйки ангажимента и отговорността на академията. Търся адекватното определяне на ролите, а не на правата и задълженията.
Целта, която си поставям, е да разработя модел на съвременния дизайн на образователната услуга във висшето училище, който да е опрян на съвместното произвеждане на услугата – с участието и на преподавателя, и на студента, в което студентът да е съ-създател на стойност на академичното обучение. Надявам се по този начин да покажа общата полза от създаването и добавянето на стойност на услугата чрез съ-участие в нейното съвместно производство.
***
Тази книга е предназначена за академичната общност най-вече в лицето на колегиума, заинтересован от подобряване на положението и без компромис към критериите и стандартите за висше образование (как звучи само!). Т.е. с предложението за осъвременяване на дизайна на образователната услуга бих искала книгата да стане обект на вниманието на общността. От една страна – защото съвременният дизайн изисква подобряване на съществуващата институционална инфраструктура за осъществяване на проекти за екипно обучение с участието на бизнеса, и от друга – защото дизайнът, интердисиплинарен в същността си, зависи и от автономното му изпълнение с водещото участие на преподавателския състав. Така мисля.
Монографията „Съвременният дизайн на образователната услуга във висшето училище“ адресирам и към бизнеса. Тя е мой идеен проект за сътрудничеството „академия-бизнес“ за екипно обучение на студента в академична среда.
