Категория: От рафта

Помня някога, в живота да влизаме силни и млади,
в ярема впрегнати от изисквания язвени и стари,
да държим нечий незнаен, за новото строй,
скрили в лакти лицата си под удари на уличен словесен порой.

„Да съм от друга същност цвете!“, неопитомена, възжелах.

Вятър насмете листака на куполи стихнала къдрава радост,
Купчина една бе стъпките спряла, ръцете прибрала на нарочен гледач…

Образът-гост идва тогава, когато опитам съпротивлението на моята „стена“.

Представи си: