Дървото, което обичаше пясъка морски,се листеше благо и морно под купол небесен, изписан в облаци фрески.и някоя птица стремглава, свободна – виждам – полита над него, пробила небето,къдетоангели божи стъкмяват наряди за живописани от тебе и мене волни пиески.Помниш ли риба хамсия: и тя, като птица перната,- макар неравностойна в играта -към простора небесен с хриле […]
За музикално-визулната хармония на Юлия Ценова и Фредерик Ржевски
Ако светът около нас е „текст, който четем“, колко повече той е и мелодика в цвят, танц, етюд, всяка от които иска да бъде съпреживявана поотделно.
Глупака „по пътя“ на Джелсомина
С Джелсомина Глупака разговаря непосредствено. Неподправен, той разстила пред нея, като върху бяло платно, онази непосредственост, която ще разгърне притаената й доверчивост. Задвижвайки механизъма на заиграване на душевността, пред него Джелсомина се открива в своето двоумение накъде да поеме: „Няма разлика дали ще тръгна да пътувам с цирка или ще остана с Дзампано [от когото […]
„Пътят“ в кино-картините на Фелини
Прийом на кинокласиката е да прекроява пристрастията чрез картини, които да пробуждат свободно възприемане на естетиката.
Неволно
„Всичко започва с мига. Не с краткото му настояще, а с дългото му минало, единственото съществуващо, което човек има. Дали и как ще попадне там обаче, колко ще остане и какво ще види, не се знае.“
М. Пруст