Категория: От рафта

Вятър насмете листака на куполи стихнала къдрава радост,
Купчина една бе стъпките спряла, ръцете прибрала на нарочен гледач…

Образът-гост идва тогава, когато опитам съпротивлението на моята „стена“.

Представи си:

Инвентаризирам този „Март“: той ще събира поводи да ме връща към себе си.

Кой от нас не събира палитра от преживелици в потрепването на скръстените в покой ръце на големия, отпуснал се добър и смирен пред неопазените от въжделения врати на съвестта? В сресването на събудилите се коси на скъпа роднина и в послушното им сплитане в дълга жива плитка?