https://classicfm.bg/novini/datski-prikazki-za-strunen-kvartet.htmlЕто ме на „Датски приказки за струнен квартет“: https://classicfm.bg/novini/datski-prikazki-za-strunen-kvartet.html
Приказките прелистваха ведър набор от скандинавски фолклорни шемети, които преливаха от релефите валове и проходи към бреговете на Северно море. В стихията си те поемаха дъх едва тогава, когато ги отрязваше крайбрежна скала, надвесена над тежките петролни вълни и пяна. Тук, готови за още по-голям скок, приказките се втурваха по дирите на викингите-мореплаватели, за които гората бе солена, а морето се коренеше в подводните си хребети. А изплуваше ли носталгия, тя се формеше в отлежалата хармония на залеза, в която приказката трябваше на помири тишината на ледената пустиня с кроежа на завоеванието.
Изпълнителите – прекрасни! – доведоха до прага ни всичкото, което за човека, сроден с морето на Севера, е неговата и любов, и суровост в идеята Nordmann, но вече лична: човекът-мореплавател, който се постига в прибоя на личните битки.
Приказка! Нежната мистика, която се вдига като мъгла от онова силово поле, в което, попаднали, извикваме неповторими образи на собствените светове… Колко повече децата!
От албумите стари вглеждат се в мен очите ми детски,
– лицето излъчва отишъл си приказен свят,
гълтам от спомена, отчупвам черно-бели фрагменти:
доверие, любопитство, воля, наивност – винаги в цвят.
Притегли ме сладкоумната всепринадлежност на спрялото вглеждане –
поглед, прикован о капчука, отведнъж и завинаги останал в мига,
редуват се летящи ли, плаващи острови – отломки капризни в петолиние пренареждани…
Събирам, лепя приказливи картини в обектива на разказвач от днешен деня.
