„Османско“ ме праща към белетризирането на историята в този период от Вера Мутафчиева. За мен „Случаят Джем“ бе отличителна книга за мощта на Османската империя, видяна през ума и сърцето на великолепния османист [по материалите й се готвех за изпитите по история – къде умело, къде не]. Взела съдбата на багренородния Джем Слутан [който поради това се възправя срещу по-големия си брат Баязид II за трона], Вера Мутафчиева го пресъздава така, щото ти, щото аз – вероятно различни – да отсъдим за себе си, по възможност исторически, как властва квази-владетелят в изгнаничество и каква е мощта и цената на Османското владичество през XV в. за Европа и за самия Джем. Или каква е цената за [всяко] Освобождение и така „да се съобразим с духовната природа на историческия процес“
Имахме добра библиотекарка в училище. Обичаше работата си. Препоръчваше ми в каква последователност да чета даден автор. След „Случаят Джем“ ми даде „И Клио е муза“ – амбициозно от нейна и незряло от моя страна. Всичко беше точно, но преди време.
