Мога ли да те повикам,
ако ти си дума, вместо име,
а думата – вик?
Мога ли да те постигна,
ако полъхът на ехото те носи, вместо припевът на сладкопойно пиле,
а ехото е стих?
Мога ли да те обикна,
ако сън неспомнен ти си, вместо дъх на биле,
а сънят е лик?
Мога ли да те изпълня,
ако случай днес си, вместо на вселена виме,
а случаят – миг?
Мога ли да те живея,
ако живот "небил и непокътнат" ти си, вместо смел характер, запенена грива,
а "небилото е неизразено слово", казват, или Моби Дик?
Във потенцията своя
бих могла да мога,
ако нея заглуша до точка на предела и покоя,
а тя приеме мен нехранена птица по Бога.
