Тя облягаше гърбом глава на оголения му корем и ритмично поглъщаше поредния мелодичен роман. Той умозрително гледаше хоризонта на залива и умуваше над силата на взаимодействието между двете им притискащи се в точка тела: как пропорционално и реципрочно да се разполагат в този Т-образен момент от вечността и как да се привеждат в движение час по час в пространството до края на деня. Споделената инженерна мисъл, която бликаше от съзерцаването на триенето между телата в покой и нагряването между тях, се опираше на оскъден отрязък плажно място с големина хавлиена кърпа, под приближаващата се прохлада от сянката на мавровите чинари на брега.
Александър и Ирина. Татко и майка на Константин – задочен събеседник, по назначение бъдещ лекар; Велизар – душа на компанията в хладен, стабилизиран хумор тип аксиома; и Борис – безрезервна благоразположеност на артистичната бохема.
Те обичат компанията и са чудесна компания. Двама души – двойка скуул, гребали заедно в семеен растящ отбор повече от 20 г., с които пресякохме по съседски пътищата си, пък и ги сливахме по линията на гръцкото Беломорие.
Тази година Сашо и Ирини ни посрещнаха в селището Ставрос. Дните ни с тях се нижеха бързотечно и неусетно. Плажувахме наглед банално, без анимации и пътувания, но пък динамиката на преживяванията надминаваше всяка тривиалност и всеки ден бе сам по себе си атракция. Поотделно или заедно пристигахме до триангулачната ни плажна точка със свободното разбиране за рано, по-късно, когато и да е, събирайки идеята за времето в чаша сутрешно кафе. Забивахме два достойни чадъра и усвоявахме скришом слънцето. Морето също ни теглеше с повече или с по-малко условност, която приемахме с подскачане на място във водата спрямо закачливите гризвания на дребни хордови рибета, с ембрионални игри под вода на децата, с покоряване на разстояния без дъно сред носещите вълни.
На бара на плажа се настанявахме като в театър на първи ред, първи балкон. Сцената бе заливът. Белеещите се селища и врязаният път на насрещния планински склон образуваха поетичен релеф на сродяващ мизансцен. Фрапето разхлаждаше приятелските ни разговори, които весело разреждаха въздуха под вдигащото се септемврийско слънце.
Именият ден на Захари бе ознаменуван с билети за воден парк. Татковците и децата бидоха снабдени със спасителни жилетки, които възпитаваха телата в баланс, равновесие, сила и издръжливост. Играта летеше във вихъра на скокове от височина, пързаляне, преодоляване на въртеливи препятствия. Да го кажем: опъвани сухожилия, цамбурвания, смях, веселба; а отпосле – мускулна треска и дребни схващания с хубави спомени.
Имахме прекрасни вечери в ресторантчето на живописния площад, постлан в планинската част на Ставрос. Хуморът течеше в естакада, като преливаше от чаша в чаша Tsipouro с и без анасон. Ценяхме вкусната кухня, богатите порции, непринудеността на обслужването. Човещината се отливаше в жив облик и внушение.
До ресторантчето ни водеше живописна артерия, която в шпалир красяха типични елински къщи и дворове. „Крадецът на нарове“ в нас протягаше любопитни ръце към плодните дръвчета и екзотиката ни съчиняваше познайнически рими извън родината. Църквата бе сякаш центърът на света, макар да се подреждаше чинно в редицата домове. Параклисите не ни подминаваха. От време на време мотори чертаеха тегели накъм планината и обратно, като разтегляха звучното си р-р-р-р по петолинието на притихващата улица. И ние вкупом доволни и отново доволни, слизахме в посока към брега и свивахме на чаша вино в дворчето ни. Искаше ми се дворчето да е точно такова, каквото се опитах да го поднеса в текста!
Опитахме се да оценим и друг, облегнат нависоко ресторант, който всецяло поглъщаше панорамната гледка на залива. Нямахме резервация и липсата на свободни места ни спести вибрацията на децибелите на хорското вълнение, измервано през призмата на непринудените разговори, на приказките през пълни уста, на леките потропвания на прибори по богато украсената с ястия посуда. Глъчта на гостите от масите заглушаваше тишината на нощното безбрежие на залива, но не отнемаше от красотата на осветената в електрични перли гледка.
Духовитостта на Сашо и отзивчивостта на Ирини бяха нужните химични елементи, чиято магнетична молекула крепеше решетка от устойчиви връзки. Тя самоотвержено ограждаше нашите насрещни, преобръщащи се, разнополюсни състояния и съединения. Потокът на хубавото им разположение към човека се делеше на два ръкава: или извираше от високите вътрешни езера на трупащи се интереси и впечатления и преливаше в дружелюбен хоровод; или се вливаше в устието на индивидуалната им семейна програма, която почиваше на семеен отпускарски стил и сговор. Те не настояваха за себе си; следваха свой принцип на триене без хлъзгане и без буксуване, който импонираше на общото приповдигнато настроение и лекота.
Горещо ги препоръчвам.
***
N.B. Без тях надали щяхме семейството да сме стигнали о. Тасос, Орфанския залив.
