Пролетно мигновение

Здравей, напъпила пролет – сред капките ведра роса,

разпукала в утрото тихо

приспивана вечер поляна!

Едва вчера захвърлила топлата зимна пелена, 

будиш със слънце и вятър деня

и в сплитка жилава гладиш на клоните влажна косата.

***

Танцуваш в шемет разлюлените мрежи от храсти,

оголваш им цветни венчета,

непознала предели, дали задъхана можеш да спреш – 

да стихнеш вихъра свеж от снежинки-листчета; 

да кимнеш свенливо и в кротък копнеж

да се взреш в мига пролетно щастие?

***

Боса да влезнеш в без-дом да гостуваш за кратко,

спомнила точен адреса;

не гладна, не жадна да приседнеш зад скромната бяла трапеза,

шепи сух риган в запарка да свреш

в посудата вехта на майка и татко.

***

И аз срещу тебе в празнична дреха да чакам дъха ти стоя,

да скривам погледа модър зад ваза, увила букета.

А в мислите моето-твое небе да кроя,

за пробуда и полет на без-име поета.

***

Здравей, настъпила пролет във звук и в цвят за живот,

наляла земята в зелено! 

Сочни тревите са, короните сливи буят!…

И ето го здрача да впряга бега на света във хомот,                              

когато жълтурите, от слънцето пили, морни покланят стъблата да спят;

когато без-име поетът безмълвен с белия лист, двама,

недописани фрази родят.

Един коментар за “Пролетно мигновение

  1. Прекрасен пролетен шепот от чиста роса, поръсила с бисери свенливо надникнали първи цветя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре