Здравей, напъпила пролет – сред капките ведра роса,
разпукала в утрото тихо
приспивана вечер поляна!
Едва вчера захвърлила топлата зимна пелена,
будиш със слънце и вятър деня
и в сплитка жилава гладиш на клоните влажна косата.
***
Танцуваш в шемет разлюлените мрежи от храсти,
оголваш им цветни венчета,
непознала предели, дали задъхана можеш да спреш –
да стихнеш вихъра свеж от снежинки-листчета;
да кимнеш свенливо и в кротък копнеж
да се взреш в мига пролетно щастие?
***
Боса да влезнеш в без-дом да гостуваш за кратко,
спомнила точен адреса;
не гладна, не жадна да приседнеш зад скромната бяла трапеза,
шепи сух риган в запарка да свреш
в посудата вехта на майка и татко.
***
И аз срещу тебе в празнична дреха да чакам дъха ти стоя,
да скривам погледа модър зад ваза, увила букета.
А в мислите моето-твое небе да кроя,
за пробуда и полет на без-име поета.
***
Здравей, настъпила пролет във звук и в цвят за живот,
наляла земята в зелено!
Сочни тревите са, короните сливи буят!…
И ето го здрача да впряга бега на света във хомот,
когато жълтурите, от слънцето пили, морни покланят стъблата да спят;
когато без-име поетът безмълвен с белия лист, двама,
недописани фрази родят.
Прекрасен пролетен шепот от чиста роса, поръсила с бисери свенливо надникнали първи цветя.