Прибирайки се вкъщи, съпругът не обича любимата му да го посреща с въпроса: „Къде си бил?” А колко повече, когато се завръща откъдето и да било! Това наглед простичко женско любопитство мълниеносно го поваля о земята със странното чувство за безтегловност. Притиснат до стената, той започва най-малко вътрешно да беснее, без да позволява някому да забележи. Все пак за скандал не си струва да мисли, когато става дума за спокоен брак и любяща, но наивно невъзприемчива съпруга.
Тогава съпругът пожелава да се върне обратно през прага, да хлопне вратата и от чист инат да тръгне.
Но, хлопвайки вратата, съпругът не оставя зад себе си онова, което премълчава. Едва предвкусил горчивината от разливащата се непримиримост към вечното разпитване, задушавайки недоволството от валящите бодливи кръстосани питаници, съпругът решава да се пошляе и тоauspuremTrotz. Естествено той търси нещо да го грабне за продължителен миг, за да надмогне положението. Вдълбочил се в нещото – спасителния артефакт на бягството, той въздъхва с облекчение и незнайно как това отпускане го отвежда към съвършено нова действителност. …И само крушето на запотен сержант може да го върне в съзнанието, че е настъпила промяна. Когато търсеното случайно се окаже неочаквано и далечно отплаване, сдържаният съпруг единствено избира да приеме създалото се auspuremTrotz положение и да го преживее, за да се върне. Дори затворен в сивата крепост на чуждестранен легион, където да се възпитава да бъде мъж и откъдето бягството е немислимо; дори закопчан от подлата жега на пустинята, чиито залези да се учи да цени; дори със забрана да пише на съпругата си, но за която да мисли, когато не е изтощен до изнемога; дори положението auspuremTrotz да е новият за него живот; дори тогава – той остава съпруг. Защото се надява, отплаването му да е физическо отдалечаване от всичко онова, което ги разделя, когато са заедно. Защото вярва, че всяко отсъствие ще е високата цена, която плащат, за да калят доверието помежду си. Защото всяко връщане ще е от любов към съпругата му.
И в дочакания паметен ден на завръщане, изправен пред скърцащата и несмазана (както обикновено) градинска порта, застанал пред непроменената гледка на собствения дом, той, съпругът се поколебава да прекрачи прага. Разтърсващ сега е шеметният детски глъч с пронизващ отдалече възторг, който го връща в някогашната действителност: „Тате!”. Връщане назад няма. Остава само надеждата, че неговата любима е там и … няма да му търси сметка.
Срещата е в безмълвие и вцепененост, в които по-ясно се открояват настъпилите и у двамата външни промени. Издайническо е и облеклото им. Стъписана до сълзи, съпругата не е в състояние да налее сутрешното топло кафе, както обичайно го е правила със съпружеска прилежност. Трепет и нежност обливат съпруга. Той я прегръща. И любовта е тук и сега.
Но едно зашлевяващо „само че”, хвърля в несвяст опияненото от ликуване мъжество. В хладна зашеметеност той оставя настрана все още топлото, дъхащо идилия кафе, и натиква в джобовете ограбените си ръце. „Къде беше толкова време? Защо не написа поне една пощенска картичка? …Не трябваше да постъпваш така!”, продължава да кънти съпругата.
С отривисто движение от рутината на легионер, отвикнал да бъде женен, съпругът изважда от кобура си похабения от употреба револвер и запраща три къси изстрела в натежалата от сметана торта, която единствена продължава да настоява за празнично настроение.
Каква свинщина предизвиква завръщането на Безотговорния у дома!
С невъзмутими стъпки и с плантаторския шлем, вече на глава, съпругът отминава и затваря след себе си очаквалата го години наред градинска порта.
Когато след цяла година в очакване съпругът отново се връща на рождения ден на съпругата си, глупавият й въпрос къде беше? прекратява удоволствието надецата да играят с плантаторската му шапка ипопарва блаженството им да си имат „тате”. Без да стреля този път, той морно навива ръкави, като пред неотложно повикване, и излиза през градинската врата, та никога да не се върне и нито децата, нито съпругата да не трябва да питат къде е той.
От чист инат един спокоен брак може да пострада; от чист инат човек може да промени живота си до неузнаваемост и да не отдаде чест на отминалото време; от чист инат жената може да не разбере, че е обичана; но от чист инат и мъжът, и жената не могат да се доверят един на друг и да потърсят взаимност.
*от чист инат, просто напук
Вж. „Историята на Изидор“, по Макс Фриш, в превод от Венцеслав Константинов „Флейтата и нощта. Немският разказ през XX век“
