Исках:
да ме опиват на поема редовете,
да ме отнема страницата жива
с поредната си чаша текст;
безпаметна, главата да полагам връз отворената книга,
тя да ме присланя връз корицата си – мъхеста грива,
посипали нея пчелите с прашец.
Неутолими стрелките времето да гонят-спират
в промеждутъците време, кръгли часове –
тях космосът забравя, мигновението побира,
в капката отекват, океанът не зове.
На хартиената плоскост пространство да полага тяло,
над плавателна река повеяно като копринен шал,
да взема мене, лястовица в бяло,
кацнала на твой безимен сал.
Полетях:
Някой, той
заплава с младежките пориви,
в битки по нейните проливи.
Някоя, тя
захвърлила бе шпагата-чувство в бездънна идея,
любовта на жената отгледа в дете, бе не-Медея.
За него някой,
несъществуващ който,
попътен вятър вееше недописано платното, самотно,
за когото някоя, тя
тъчеше представа на ответен брега,
и от разстояние любовно
непостижим го възмечта:
„Хубав и добър, макар незнаен, никой,
за мен ли ти си?“,
на острова чуплив
се скитам с помислите доверчиво,
„Обветрѐн,
далеч браздиш ли
по въздуха изпръхнал, по морето-чернозем?
Бащински гребеш, летиш ли
в откритото житно поле?“
Тук съм. Вместо теб
корабокруширах, скърших криле.
...И неделя по неделя с корабни въжета, със каиши
хоризонта тегля все по-наблизо.“
Обратно доплувах...
По стълбове, комини пустеят на щъркели гнездата,
преградени са дворовете, загубили роднинска следата;
празнотата,
пръснала атоми хора да се лепят о лиснати полюси, о размита средата,
правеше никого него, побираше някоя в нея:
сламката vs. гредата,
асансьорът vs. стъпалата,
жътвата vs. цената,
съзиданието vs. свободата,
тялото vs. душата.
А в панера-любов завардила бе трапезата време-комат –
сух и баят,
отчупих коричка от него –
по ноти звучеше вкусът – ту беден,
ту богат,
единствен той днешен деня1 бе си опазил,
макар и предвзет,
сладко-горчив за арената бе се оставил...
Не върнах своя билет2.
1 Рилке, Ерих-Мария Сборник Часослов (австрийски поет, 20век) в Мамардашвили, М. О мышлении. Часть 2
„Именно днешният ден е този пластичен ден, който е различен от понеделник, вторник, …, неделя.
Той е друг един ден, вертикален в течение на седмичния цикъл от дни и присъства във всеки от тях, но не е един от тях.“
2 Цветаева, М. „О слёзы на глазах…“
