Ръцете му във изнемога въртяха вместо руля, колелата –
количката кривеше се през релсите на булеварда,
на мишците под напора тежеше, дърпаше назад водача –
китките, привикнали, умели, в хореография нелепа шареха по гумите, носача.
Срещу него релсите пресичах по метрика на обичайните периоди
и натъкнах се на неравностойни смисли-пешеходи:
за двама ни пътеката бе с изход тесен –
неговият пуст, нелесен; моят – също не по-малко смесен.
Количката поех във инатлив и прям захват,
узрял по заник, в тънещ слънчев диска, в ограбения кръг ли, в низходящ похват?
Деня ли сграбчих в него? Или бе прийом, отгледан в спомен, рутина?
Поведох пешеходеца, намесен, под напев зелени крачки светлина,
дотам – да изкачим пределната височина:
извърнахме посоката на хода – както всякога тогава, когато е навсякъде сега,
и гърбом стъпки, теглени, опряхме на отсам брега.
Лицето вече знаех, в среща върнах въртеливата по спиците „походка“,
но на часа отрязах с поглед близостта в одушевената находка –
на претърпяна горест ли, обида и борба отвътре посред срам и тъмнина,
заснех отекла и несвоя едната му страна,
а под окото – ивици от морави закани, следи от отчуждена синина.
Избърза да прекъсне разговор, преглътна и „благодаря!“
Нарочи ме да го оставя непосредствено и без следа.
Тъгата бе пречупил, залостил дързостта,
достойнството под козирка крепеше и – на единия подвижен крака.
Механична и без памет се извърнах по безцелната посока, хем,
нямаше ги ведри нотките „подай ръка!“, „'яви човещина!“; не настъпи лен –
сякаш нищичко не случи се насреща този час и ден –
тела отнесохме един от друг далече, без някой да е пренебрегнат или унижен.
А сама горчивината
мигом се разля по злободневни локви, тротоари,... стъпалата,
единствена, свободна шляеше се дрезгавината на страданието, съдбата.
Оловният войник пресичаше на колела безлюден булеварда...
Чакаше ли него в среща случай неописан, чинар непосаден, мираж на дама?
В собствен огън този път бе хвърлен да пострада –
на вретено по оста възправен, мълчанието да тъче по шумни улиците във забрава,
Ананке водеше го победителя на колесница в гонка неотрадна,
държеше го във пламъка-динамо от въртенето на колелата.
