Кой от нас не събира палитра от преживелици в потрепването на скръстените в покой ръце на големия, отпуснал се добър и смирен пред неопазените от въжделения врати на съвестта? В сресването на събудилите се коси на скъпа роднина и в послушното им сплитане в дълга жива плитка?
Заливът се сбогува
Рядко нося бижута. При все това, се впечатлявам от ръчното ювелирно чудо. На тръгване за Орфанския залив този септември се нагиздих с перлена гривничка, стъкмена от Айрис (7 г.), от комплект за детско творчество. Не я свалях от себе си. Талисман на морето, тя опъваше на кордата си перлички крайбрежни спомени. На последната за почивката […]
НОСТАЛГИЯ
Тази вечер съм отново тиха и една.Добре ми е така събрана.Щурчета мерят пулса ми бленувано в ансамбъл.„задомена от мечтите“1, късам към света мембрана.В приливна вълна,канара нечетени писма напира,потокът без постъпки, от незапочнати дела се пълни в буреносен вир,безспири ме залива.Времето отива си и взема силите ми млади –по неопитност и плахост не може вече да […]
Господин Паломар
С лек математически финес Господин Паломар (ГП) пожела да се отграничи от дефиниционното множество реални числа за всеки рационален израз, който светът създава за човека, за да му принадлежи. Той си състави простия израз: ГП + Света – ГП = Света без ГП и погледна хладнокръвно на опростяването си като необходимата крачка да освободи света […]
Изявително за Освобождението от Османско владичество
Имахме добра библиотекарка в училище. Обичаше работата си. Препоръчваше ми в каква последователност да чета даден автор. След „Случаят Джем“ ми даде „И Клио е муза“ – амбициозно от нейна и незряло от моя страна.