Ден рожден

Времето, 

запенено препуска и бяга от нас,

в своята вярна посока, в безмензурен такт.

Задъхано спира, обаче, веднъж – на място, със ред и във час,
през рамо смирено обръща се и отмерва година в пореден антракт.

Ние, 

ту по сезони негови ставаме, омесвани с квас,
ту го чакаме морни и предани да тропне в извор на обуздани Пегас;
ту си тръгваме с него от болката слепи и неми,
ту го стигаме с повече или с по-малко мъдрост, но вече големи.

Трапезата,

за празник рожден – готова, богата,

пременена с вкус педантичен, в съзвучие прибор-посуда, с кант от позлата,
в заготовки нареждана в мислите от предния ден,
днес тя се насища в цветове, в аромати, в плата от млечни стихове, месни реплики, винен сатен.

Подаръкът,

все закъснял, насмешливо губен остава –

скрит зад букет, набързо стъкмен и банален в нелепа забрава –
да прозира в очи шарещи, сред думи приемани-пращани, 

в поток от ръце за поздрав протягани;
дарен в шумни наздравици, в приказки весели и корпуси стягани.

Празникът. 

Спирам и аз времето в милата наша прегръдка
Отпивам от виното канещо мека, порфирна глътка
И оставам да чакам деня да порасне
За да срещна вечерница – с празничен взор – да не гасне.

На сестра ми

21.08.2022 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре