Времето, запенено препуска и бяга от нас, в своята вярна посока, в безмензурен такт. Задъхано спира, обаче, веднъж – на място, със ред и във час,през рамо, смирено обръща се и отмерва година в пореден антракт. Ние, ту ставаме негови, по сезони омесвани с живителна квас,ту го чакаме морни и предани да тропне в извор […]
Любима моя история. Непоучителна
Да се връщам там, откъдето съм тръгнала, или да се обръщам назад, към началото, вкусила от съсъд, преизпълнил ме със сладост или с горчивина, надминава диалектиката, че е „най-тъмно преди да се развидели“. Разбрала съм повече за моето щастие.
Пролетно мигновение
Обичам личния поздрав: на някого да подариш стих или да сглобиш хрумки в текст. За това, освен отношение и време, ми е нужна и непосредственост. А тя може да бъде неуловима.
За рождения ден на майка ми сплетох за нея някои фрази така:
Колко прави?
Ако търсим сбора на две събираеми, които обаче, събрани, представляват „фантазиен бином“, идеята за прибавянето или за еднозначността може да заблуди мисловния ни ветропоказател. Напълно възможно е глъбинното у нас, като решаващи, да си послужи с бинома за инсценировка на собствените ни драми.
Знаменателни кадри от „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“
За мен всеки кадър от филма е живописна картина, наситена с контекстуално преживяване, с присъща историчност. Търсеното и постигнато „натрупване“ ме привежда в дълбоко чувство на красота, независимо че тук тя е в образа на трагедия.