Попаднах на „Чифт обувки“ на Винсент Ван Гог и се възхитих на силата на жовопистта да съживява битието зад предмети и артефакти.
НОСТАЛГИЯ
Лятото на 2025 г. бе горещо. В града то поднесе засушаване. Дърветата без време бяха пожълтели в непонятна есен през лятото. Бях прочела разказите от Игри на сенки на Херман Хесе, конкретно паметта ми се бе върнала към „Дом на мечтите“. Започвах „Вълшебната планина“, чието начало ме връхлетя с прозрението за силата на пространството да променя вътрешно човека, което мислех, че е привилегия на времето.
Господин Паломар
С лек математически финес Господин Паломар (ГП) пожела да се отграничи от дефиниционното множество реални числа за всеки рационален израз, който светът създава за човека, за да му принадлежи. Той си състави простия израз: ГП + Света – ГП = Света без ГП и погледна хладнокръвно на опростяването си като необходимата крачка да освободи света […]
Моята “Юнашка фланелка”
Чакала ли съм този случай, без да зная, че съм го чакала? В началото на м. юни Васко, хубав, отдаден човек, ми отвори вратата на свободни баскетболни срещи в зала. И ето че, прекрачвайки прага й, в мен се настаниха едновременно и копнежа, и неувереността към играта. Копнежът – че по „следите на изгубеното време“ […]
Писмо до Мураками
„Зодиакът“ ни завъртя центробежно, за да се разпръснем в многолики музикални фасети и отново да се съберем, осъвременени, в мозайки от характери и темпераменти. Свалени бяха маските на зодиакалните архетипи – слушахме непосредствени, несподелени истории, които увличаха по независим начин. Какво слушахме? Дланите ми настръхнаха и опряха върховете на пръстите ми върху слепоочията. В пулса […]
