Приключенецът композитор може да направи „днес“ да работи не просто като „вчера“, а като „минало“, така щото да пази неразривната връзка на времената, без да чупи веригата между тях. Той може да приближи към съвремието и „събития, вшити във вечността“.
„никак бы нельзя было думать “
Не зная почему [да, знаю я почему], начала читать повести Гоголя. Читала, дивилась образностью сказочного прозаика и попала на самую девственную условную [для меня] фразу отрицании: „никак бы нельзя было думать “ “Невский проспект“, 1835 г. Это просто волшебство! [Или быть сумасшедшим, не из того мира, думать таким образом.] Как можно растворяться в своим наивностью, […]
любима роза
На розата бокала с дланите си брулени обгръщам
и с нежност на колосана коприна в плът, една…
Дървото, което обича и пясъка морски
Дървото, което обичаше пясъка морски, се листеше благо и морно под купол небесен, изписан в облаци фрески. и някоя птица стремглава, свободна – виждам – полита над него, пробила небето, където ангели божи стъкмяват наряди за живописани от тебе и мене волни пиески. *** Помниш ли риба хамсия: и тя, като птица перната, – макар […]
Дамата русалка в картини
„Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; — музика — лъчи.
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.“