Помня някога, в живота да влизаме силни и млади,в ярема впрегнати от изисквания язвени и стари,да държим нечий незнаен, за новото строй,скрили в лакти лицата си под удари на уличен словесен порой.Без име, без обръщение бяхме юноши ту лъстени, ту съдени, със сърца, обгорели сред пламъци от обиди, излъгани,държаха пред гладни очите ни блажния кокали […]

Приказка! Нежната мистика, която се вдига като мъгла от онова силово поле, в което, попаднали, извикваме неповторими образи на собствените светове

„Да съм от друга същност цвете!“, неопитомена, възжелах.В рими формите отливах, думите – коне в галоп – измежду дивите подбрах,на сърцето умните очи, бодливо сухи, отворих навлажнени пак.Словесни, птиците свободни по жиците тежаха вече в строфи – волна, писах:Луковица-сън да бях – в тихата земя забулен писък;пъпка свежест ли се обещах – сълзи роса, след […]

Вятър насмете листака на куполи стихнала къдрава радост,Купчина една бе стъпките спряла, ръцете прибрала на нарочен гледач– преди спектакъл режисьор ли, снимач?На сценарий бе пратеник славен, изкусен за анимация съгледвач.В общ план ли, отблизо и косо – телата художникът листеше прилежно и с благост:„Актьора търся!“, рече някому и направо.„Лист – паметен, символичен и все пак […]

Образът-гост идва тогава, когато опитам съпротивлението на моята „стена“.