Вятър насмете листака на куполи стихнала къдрава радост,
Купчина една бе стъпките спряла, ръцете прибрала на нарочен гледач…

Образът-гост идва тогава, когато опитам съпротивлението на моята „стена“.

Представи си:

Инвентаризирам този „Март“: той ще събира поводи да ме връща към себе си.

Написах, след като едно врабче се удари в прозореца ни. Диманa и Захари чули удара по стъклото и го видели зашеметено на перваза. Повикали Лазар. Погалили го дори. Бях в кухнята. Някой ме повика. Видях врабчето – перушинесто – различно от стремглавите врабчета на Й. Радичков. Напомни ми за епизода „Птича перушина“. Стоеше вцепенено. Лазар помоли за трохици хляб. …И докато отида и се върна, врабчето беше отлетяло.