Питали философа „Какво е добро?“ Взирайки се пред себе си, няколко пъти той възпирал възможния си отговор. Тогава някой друг му подал въпроса другояче: „Има ли добро?“ Тогава философът рекъл:“ Вашият въпрос е по-лесен. Има добро… Първият въпрос е мъчен. Към отговора му можем да стигнем, като се запитаме „как да разпознаем доброто?“, „как да […]

Приключенецът композитор може да направи „днес“ да работи не просто като „вчера“, а като „минало“, така щото да пази неразривната връзка на времената, без да чупи веригата между тях. Той може да приближи към съвремието и „събития, вшити във вечността“.

Не зная почему [да, знаю я почему], начала читать повести Гоголя. Читала, дивилась образностью сказочного прозаика и попала на самую девственную условную [для меня] фразу отрицании: „никак бы нельзя было думать “ “Невский проспект“, 1835 г. Это просто волшебство! [Или быть сумасшедшим, не из того мира, думать таким образом.] Как можно растворяться в своим наивностью, […]

На розата бокала с дланите си брулени обгръщам
и с нежност на колосана коприна в плът, една…

Дървото, което обичаше пясъка морски, се листеше благо и морно под купол небесен, изписан в облаци фрески. и някоя птица стремглава, свободна – виждам – полита над него,  пробила небето, където ангели божи стъкмяват наряди за живописани от тебе и мене волни пиески. *** Помниш ли риба хамсия: и тя, като птица перната, – макар […]