Лебеда, доплувал до морския залив, не запазих в кадър. Пуснах го да отлети като невидим спомен. Изоставих го насред съзнанието си.

Попаднах на „Чифт обувки“ на Винсент Ван Гог и се възхитих на силата на жовопистта да съживява битието зад предмети и артефакти.

Лятото на 2025 г. бе горещо. В града то поднесе засушаване. Дърветата без време бяха пожълтели в непонятна есен през лятото. Бях прочела разказите от Игри на сенки на Херман Хесе, конкретно паметта ми се бе върнала към „Дом на мечтите“. Започвах „Вълшебната планина“, чието начало ме връхлетя с прозрението за силата на пространството да променя вътрешно човека, което мислех, че е привилегия на времето.

С лек математически финес Господин Паломар (ГП) пожела да се отграничи от дефиниционното множество реални числа за всеки рационален израз, който светът създава за човека, за да му принадлежи. Той си състави простия израз: ГП + Света – ГП = Света без ГП и погледна хладнокръвно на опростяването си като необходимата крачка да освободи света […]

Чакала ли съм този случай, без да зная, че съм го чакала? В началото на м. юни Васко, хубав, отдаден човек, ми отвори вратата на свободни баскетболни срещи в зала. И ето че, прекрачвайки прага й, в мен се настаниха едновременно и копнежа, и неувереността към играта. Копнежът – че по „следите на изгубеното време“ […]